Напоследък зачестиха изказвания на македонския премиер Зоран Заев, които третират общата за България и Македония история. Първо, господин Заев говори за Илинденско-Преображенското въстание като за македонско. И после, той направи нещо наистина добро: припомни, че въстанието е част от общата ни история.
И да, въстанието е македонско – неговите центрове са в областта на Македония. Но е и тракийско – защото другите му центрове са в Тракия. Въстанието е и мизийско – защото в неговата подготовка и протичане участват хора от Мизия. Въстанието е доказателство за единението на Мизия, Тракия и Македония. Пък нека в днешната Република Македония го тълкуват така, както искат. Науката отдавна е решила въпроса, но ние сме толерантни към съвременните поколения в Скопие – така са ги учили.
Сега пък господин Заев напомня, че с едно евентуално влизане на Македония в ЕС някой ден езикът, който в македонската конституция се нарича македонски, ще стане официален в ЕС. Да, господин Заев, но ние отново ще напомним, че този език също е част от общата ни история. Само допреди половин век никой не правеше разлика между македонската и българската норма на този език. А в родната на господин Заев Струмица, която е до самата ни граница, а до 1919 г. е в пределите на България, вероятно много пъти в младежките му години в бивша Югославия се е налагало да отговаря на въпроса защо говори български. Разликата половин век по-късно е, че същият този език е изкуствено натъпкан със сърбизми и чуждици. За да не прилича на езика на нашите общи предци. Но народът от двете страни на границата пак се разбира прекрасно.
Господин Заев наистина се намира в трудна ситуация в самата си страна, предстои референдум и той трябва да бъде спечелен. Затова той е принуден да отговаря на всички разнородни групи в Македония.
Ние, Патриотите от ВМРО, разбираме прекрасно, че г-н Заев е в изборна кампания за референдума, но напомняме, че никъде в Европа не спорят за подобни неща като език. Кипър – като стана член на ЕС, не тръгна да отстоява отделен кипърски език и кипърците прекрасно се разбират с хората в Атина. Безумието да се претендира за признаването на език е все едно австрийците да твърдят, че езикът им не е немски.
Ако Македония иска да става член на ЕС, то трябва да се занимае с много по-важни и съществени за вътрешната си политика работи, а не да допуска измислени поводи за обостряне на приятелските отношения с България.
Тъжното е, че у нас мнозина – водени от чужди интереси – ползват тези реплики на Заев като повод да ни скарат отново с Македония. Това е в услуга на някои столици на юг, запад или североизток, чиято цел винаги е била между София и Скопие да има раздор, граници и спорове.
Затова ВМРО се противопоставя на тези групи в България и разбира деликатното положение на Заев в Македония. Но напомняме на господин Зев, че той ще трябва да спечели и общественото мнение не само в Македония, но и в България. България е повече от приятел и българите подкрепят по пътя на Македония към НАТО и ЕС. Но българите трудно ще разберат тези ежедневни закачки с историята. А точно ние, българите, ще имаме последната дума, когато Македония е на прага на ЕС.
България винаги е била великодушна към името Македония. Винаги сме поощрявали употребата му, защото Македония е люлка на Българското възраждане и част от нашата история. И днес много от главните площади, паметници, булеварди у нас носят това име. Ние никога не се противопоставихме, когато освободителното движение в Македония използваше именно името Македония – защото това беше свидетелство, че освободителната кауза там е местна, истинска, естествена и затова справедлива. Нашите предци и ние никога не сме правили разлика между думите македонско и българско. Това са две имена за едно и също. Трите лъва в нашия герб днес символизират Мизия, Тракия и Македония. А както казваше великият Иван Михайлов от Ново село, Щипско, днешна Република Македония „Ако някой ми каже, че не съм македонец, ще му отрежа езика, ако ми каже, че не съм българин – ще му отрежа главата“.
Така че, господин Заев, ние Ви разбираме и подкрепяме и няма да пригласяме на враговете на общите ни интереси. Няма да пригласяме на онези, които искат да сме разделени. Но не им помагайте и Вие, моля. Оставете общата ни история на мира, за да можем заедно да изградим общото си бъдеще.
