Източник: Flashnews.bg
Сагата с връщането на Царските имоти продължава вече 20 години. Държавата и семейството на Симеон Сакскобурготски не могат да намерят разрешение на казуса, въпреки че няколко съдебни институции през годините се произнесоха по въпроса. Мненията им обаче се различават и това доведе до широка дискусия в обществото и съдебни дела, които се водят у нас и в Страсбург.
Към днешна дата правосъдният министър Цецка Цачева обяви, че изпълнителната власт не може да предприеме действия по делата и че това е изцяло в компетенциите на независимата съдебна власт.
Всичко започва през 1947 година, когато е приет Законът за обявяване на държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници, обнародван в „Държавен вестник“ на 31 декември същата година.
Според описа на недвижимото имущество, направен предишната година от правителството на Кимон Георгиев, става дума за имоти, които са разделени на лични, смесени и държавни.
Държавните имоти са:
-
Дворецът в центъра на София;
-
Дворецът„Евксиноград“;
-
Автомобилен парк, зоологическа градина, ботаническа градина, детска градина, електрическа централа, исторически музей;
-
Дворецът „Кричим“;
-
хижите „Саръгьол“ и „Ситняково“;
-
хижа „Овчарска“ в Говедарската община и още една постройка от 50 кв. м.;
-
Дворецът „Баня“;
-
Дворецът „Чамкория“ („Царска Бистрица“);
-
Дворецът “Врана”;
-
Сградата на Интендантството на двореца;
-
Два незастроени парцела в Созопол и на остров Св. Тома.
Смесена собственост или лични постройки на царя, но построени върху общинска или държавна земя са:
Като лична собственост са посочени:
С процеса на одържавяване на имотите на царската фамилия още тогава е нарушен чл. 10 ал. 5 от Конституцията на Народна Република България, тъй като семейството НЕ получава справедливо обезщетение за отнетите в полза на държавата имоти, твърди Симеон Сакскобургготски.
Друг основен проблем по казуса, е че царското семейство е разглеждано като отделено от всички граждани на страната. Т.е. когато през 1992 година започва реституционният процес, стотици български граждани си връщат отнетите имоти, но не и фамилията Сакскобурготски заради нарочно правения за тях закон.
Тогавашният главен прокурор Иван Татарчев през 1998 г. внася искане до Конституционния съд да бъде обявен за противоконституционен законът за отнемана на имуществото на царете Фердинанд и Борис.
Той се аргументира с мотивите, че се нарушават основни права, дадени от Конституцията по отношение на личната собственост на „определена група“ граждани, което представлява репресия, и че царската фамилия не е получила обезщетение за одържавената собственост.
Основният аргумент ПРОТИВ е, че фамилията е придобила тази собственост с пари от държавния бюджет – т.е. от данъци, събирани от хората и предприятията. Следователно тези имоти СА държавна собственост.
В крайна сметка, през 1998 година Конституционният съд се произнася по казуса, като обявява Закона от 1947 година за противоконституционен.
С пълно единодушие съдиите определят този акт първо като напълно противоречащ на конституцията, а последвалите от него действия като „конфискация“, и второ като дискриминация срещу определен кръг от хора по силата на тяхната принадлежност към царската фамилия.
От това решение произтича и юридическият спор – дали то има силата на реституционен закон или трябва да има специален закон, който да разреши този конкретен случай.
През 2009 г. парламентът наложи мораториум върху всякакви действия на разпореждане с имоти и движими вещи, възстановени или дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд I и Борис III. Мораториумът се налага докато се приеме специален закон, какъвто и до момента няма.
Така вече 20 години държавата и Цар Симеон да се съдят у нас и в Европа.
От ВМРО категорично се противопоставят на връщането на имотите. Какви са аргументите от партията? Отговорите потърсихме от Михаил Петров – юрист и председател на младежката организация на ВМРО.
Г-н Петров, какво всъщност означава решението на работната група, представено днес от правосъдния министър?
Мораториумът от 2009 г., който забрани разпоредителните действия и експлоатацията на тези имоти, беше с условието, че спирането е до момента на уреждането на въпроса със закон. От 2009 година до момента няма такъв закон и казусът си стои неразрешен. Макар да има решения на българския съд за по-голямата част от делата дори на три инстанции, някои от тях на две инстанции, някои още се влачат на първа. Но Симеон Сакскобурготски е завел дела в Старсбург имено срещу решения в полза на държавата с искане за обезщетение. Разбира се, изпълнителната власт има право на законодателна инициатива, но прерогативът е в рацете на Народното събрание, в чиито ръце е разработването и гласуването на закон, който да уреди тези взаимоотношения.
Миналата седмица се разбра, че има такава комисия, която работи по направата на този закон. И доколкото знам има даден срок до края на тази седмица той да бъде пуснат за обществено обсъждане, за да се запознаят хората с текстовете.
Защо този въпрос не е уреден от 2009 година досега?
Първата причина е, че се водят дела. От 2009 година реално започнаха първите дела срещу връщането на тези имоти. И всеки изчакваше да види какво ще е решението на съда. След като съдът, за първото дело за имота в Кричим заяви, че тези имоти няма как да са на царската институция в днешно време, тъй като те не са били и в минало време тяхна собственост, а са били дадени за ползване на институцията. Фактически управител на тези имоти е Интендантството, което Интенданство е държавно учереждение, което се разпорежда с държавни имоти. И всъщност тези имоти са били именно на Интенданството.
Това решение имаше лавинообразен ефект и бяха заведени много искове срещу Симеон II за връщането и на останалите имоти, които вече му бяха реституирани и на същото основание, съдът започна да отменя решенията и да връща имотите на държавата. След това въпросът остана настрани от дневния ред, не се шумеше около него, разбра се, че Симеон II е завел дело срещу държавата в Страсбург и мисля, че новото появяване на проблема е заради присъствието на Сакскобурготски в Саудитска Арабия, разбуниха се духовете заради участието му в тази среща, зададоха се въпроси защо той е бил там.
Стана ясно и че държавата е внесла искане за спиране на едно от делата – за Царска Бирстрица, за да се търси извънсъдебно споразумение, за да не се стига до решение на съда. Въпреки че това решение би трябвало да е в полза на държавата, защото практиката вече е ясна и по аналогия с предишни такива би трябвало да се приложи на същия принцип.
Кой представлява държавата по делата в Старсбург?
По принцип за държавните имоти отговаря Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). То е министерството, което води исковете за връщане на тези имоти и то защитава. Може да е самият министър, а може и да е упълномощено лице.
Защо така остро се противопоставяте на връщането на имотите на царя?
Тези имоти не са на царя. Защото няма как да подкрепим връщането на имот на човек, който е само ползвател на този имот. Тези имоти са собственост на държавата и са били отдадени на царската интиституция. И сега няма как те да се връщат на наследниците на царя и неговата сестра. Няма как да го подкрепим, защото връщането на имотите се случи много набързо, по времето на управлението на самия Симеон Сакскобурготски – т.е. връщането стана с подписа на самия Симеон II, който сам на себе си си върна имотите. Това ако не е класически пример за конфликт на интереси, здраве му кажете. Процедурата беше претрупана набързо, възползваха се, че са на власт.
Какво ще предприемете сега?
Сега ще изчакаме да видим какво съдържа предложението и тогава ще решим. Но при всички положения ние сме категорично против връщането на тези имоти.
