Властта е голямо изпитание. Развращава. Забравяш кой те е избрал и за какво. Това се случи със Славчо Атанасов. Тогава хората в Пловдив гласуваха за ВМРО, очаквайки различен начин на управление. Вярваха, че воеводите ще работят за гражданите, а не за собствените си интереси. Фактът, че Славчо не е сега във ВМРО, показва, че тези, които престъпват принципите на Организацията и спират да служат на народа, ВМРО ги отстранява.
Това заяви организаторът на партията за област Пловдив Александър Сиди пред „Пловдив медия“. Той коментира отношенията на ВМРО с бившия ѝ кадър, който се превърна в отцепник и създаде друга партия, която впоследствие стана част от съвсем друга политическа формация и бе претопена със съгласието на своя лидер.
Заблудата на последвалите Атанасов членове на партията не трая дълго и в края на миналата година те се завърнаха във ВМРО.
На последните общински избори Славчо загуби от Иван Тотев, само защото предаде ВМРО. Именно гласовете, които партията спечели в Пловдив, не му достигнаха, за да спечели втори мандат, каза още организаторът на ВМРО. Той добави, че в партията има хора, които на изборите за кмет догодина ще имат за цел единствено да се посветят в услуга на пловдивчани.
Цялото изявление на Александър Сиди можете да прочетете тук:
Когато се готвех да кандидатствам право, трябваше да уча и за приемен изпит по история. Това беше пътеката, която ме отведе при ВМРО. Днес като чуят, че някой активно се занимава с политика, веднага му лепват етикет, че е или партиен кариерист или келепираджия. Това не се отнася за мен. Ако бях от тях, нямаше да съм във ВМРО. Защото ние не сме били във властта.
Когато в Пловдив при предишния мандат кметът беше от ВМРО, аз бях студент. Точно тогава Славчо Атанасов се опита да направи вътрешен преврат и да отстрани Красимир Каракачанов. Като не успя, той си направя своя партия. Помпозно обяви, че тя всъщност била ВМРО. Той беше на власт. Държеше ножа до баницата. От пловдивските воеводи само петима не предадохме старата организация. Другите, по един или друг начин, бяха притеснени, че ако не отидат при Славчо, ще си загубят работата, която той им беше дал в общината. Нас, петимата, даже ни подиграваха по медиите – били сме един файтон хора, будали ни изкарваха. Горд съм, че устоях на принципите си. Същите, които изповядваха големите комити, макар и при друго време. Тези, за които пише в учебниците по история. Не ги потъпках за Славчовото парченце баница. Страшно бях удовлетворен, когато миналата година голяма част от хората, които се подлъгаха и загърбиха Организацията, вкупом се върнаха във ВМРО. ВМРО трудно прощава, но на искрено разкаялите се подава ръка. Прави им чест, че осъзнаха грешката си и изоставиха Славчо, още преди отново да пожелаят да бъдем заедно.
Властта е голямо изпитание. Развращава. Забравяш кой те е избрал и за какво. Това се случи със Славчо Атанасов. Тогава хората в Пловдив гласуваха за ВМРО, очаквайки различен начин на управление. Вярваха, че воеводите ще работят за гражданите. А не за собствените си интереси. Или за да пълнят касите на отбрани бизнесмени. Фактът, че Славчо сега не е във ВМРО, показва, че тези, които пристъпват принципите на Организацията и спират да се служат на народа, ВМРО ги отстранява. Славчо всъщност затова и не посмя да потропа отново на вратата на Красимир Каракачанов – беше му казано, че за него тя е затворена. Прави се пред пловдивчани на сам воевода на коня, този път успя да извърши преврат в „НИЕ”, махайки от лидерството неудобния му Петко Атанасов. Стана за подбив, взеха да наричат формированието му партия „НИЕ, ВИЕ, ТЕ”. Неотдавна се видя и абсолютната му безпринципност и интересчийство. Без грам политическо достойнство се съгласи партия „НИЕ” да бъде претопена в партийната формация на телевизия СКАТ. Не го е срам пред онези млади хора, които му вярваха, че като са с него, все пак са някаква форма на ВМРО.
На последните общински избори Славчо загуби от Иван Тотев, само защото предаде ВМРО. Именно гласовете, които ВМРО тогава спечели в Пловдив, не му достигнаха, за да спечели втори мандат. Пробва мен и областния ни лидер да ни вербува, предлагайки ни избираеми места в листата си за общински съветници. Отказахме му категорично. Особено през последните две години от кметуването си той беше един смешник. Кмет, който управляваше предимно като правеше ПИАР-пушилки. Малко действия, много приказки, такъв градоначалник беше. Голям смях падна, когато Славчо обяви война на Либия. Поводът да забие нож в гърба на Каракачанов беше, че е приел ВМРО да бъде в коалиция с Христо Ковачки. А самият той на последните парламентарни избори в Пловдив беше на първо място в листата на…Ковачки. И се провали. Пловдивчани категорично го отсвириха.
ВМРО е една от най-старите организации в България. Със сигурност е най-препатилата. Винаги се е водила от едно – да работи за народа си. Освобождавайки се от тези, които не правят това. Затова догодина на изборите за кмет ВМРО ще се яви с хора, които няма да имат друга цел, освен да се посветят на пловдивчани. Имаме такива сред нас. Когато ВМРО беше с 5 депутати в парламента, те не бяха копчета за гласуване. При избирането тогава на Тройната коалиция трима от тях бяха против. Традиция е днес партийните централа да слагат на избираеми места в листите си проверени активисти – такива, които само ще си слагат по тяхно указание пръстчето на копчето за гласуване. ВМРО е различна от тях. В листата ѝ ще бъдат само готовите да гледат народните интереси. И според тях да натискат копчето.
Влязохме в коалиция с „България без цензура”, защото сме в нея не като обслужваща партия. Равноправни сме. Бареков има качеството да се вслушва в това, което ние говорим. И да приема принципите ни. Одобряваме го, защото досега не е бил във властта. Не е опетнен от нея. Искрено изживя катарзис, потресе се как живее народът и прозря, че политиката трябва да е в услуга на хората.
Моят баща е евреин. Силно обичащ България. Затова и не се е преселил в Израел. Адвокат е. Той ми предаде любовта към родината. Любимата му песен е македонската „Прошки” – за разделена България. И на мен ми е любима – имам си я записана в телефона. Ще бъде любима и на дъщеря ми като порасне.
