Автор: проф. Петър Иванов, Център за демографска политика
На таблицата ясно се виждат данни (натиснете картинката за по-голям размер), които политическите партии, държавните институции, включително МВР, ЦИК и др., органите на прокуратурата и съдебната власт, медиите и даже гражданските формации най-старателно крият или игнорират с необяснимо нехайство. Това са криминалните параметри на проведените парламентарни избори: купеното гласуване, което, както ни беше внушено по най-натрапчив начин, е престъпление), принуденият (насилствен) вот, спекулативните игри с мъртвите души, етническият вот, за който самият Местан се самопохвали, ролята на автобусните гласоподаватели от братска Турция, както и на странното броене на гласовете от чужбина все в полза на хора като циганина Бат Сали и т.н. Анализът на Центъра за демографска политика стигна до следните странни факти, които ни карат да си зададем и редица въпроси.
Първо, ако от обявеното от ЦИК окончателно число на гласувалите на тези избори гласоподаватели, което е 3 501 000 извадим броя на недействителните бюлетини, които пак според ЦИК са 210 000, то получаваме, че реалният вот на Парламентарните избори 2014 г. е точно 3 283 000 души. Този брой представлява точно 47,8% от общия брой 6 875 199 на българските избиратели от изборните списъци на ЦИК. Това число се различава от обявената от ЦИК „близо 50% избирателна активност”. Никога на парламентарни избори не е имало толкова ниска активност на българските избиратели. Каква е причината? Защо ЦИК не казва цялата истина?
Второ, в Парламента фактически влязоха да създават закони около 50 партии, групирани в няколко коалиции. Такова чудо не е имало никога в българската, а и в световната политическа история. На какво се дължи този факт? Не се ли дължи на търсенето на начин българските избиратели да се подмамят все пак да гласуват за тези, които те не искат да са във властта, схващайки вече състоянието, до което същите тези хора докараха България – да стане най-бедната, най-болната, най-неграмотната, най-престъпната, най-корумпираната и най-бързо изчезваща нация в света (намаляваме с 8 души всеки час)?
Трето, на миналите парламентарни избори недействителните бюлетини са около 90 000, а сега са 218 000, според окончателните официални данни на ЦИК. От тях 58 000 били с посочени партии. На какво се дължи това нечувано нарастване с около 242%? Тъй като в правилата на тези избори влиза възможността сгрешените в частта за преференциално гласуване бюлетини пак да се приемат за действителни, много е вероятно числото на неизправните бюлетини да е много по-голямо. На всички ни е известен факта за използване на дясната част на бюлетината като доказателство за „правилно гласуване” при купуването на гласове: купеният гласоподавател задрасква като определен код (например, кръгчетата 1, 5 и 9), който се следи от човека на партията-купувач на гласове в районната избирателна комисия, и така се установява дали получилият част от сумата за гласуване е изпълнил поръчението. Ако го е изпълнил, получава другата част от подкупа за гласуване. Следващият купен гласоподавател има друг код (например, 2, 9, 15) и т.н. Защо ЦИК не ни каже колко са тези нарочно сгрешени бюлетини с кодове в дясната си част, които се приемат за действителни, но изпълняват задачи в областта на криминалното купуване на изборни гласове? С една дума, колко са частично сгрешените действителни бюлетини? Защо са толкова?
Четвърто, според изследванията на Демографския институт към БАНИ и на Центъра за демографка политика, които са граждански организации и не са свързани с политически сили, както е при социологическите агенции, 7 от 8-те партии са купили 548 000 гласа. Купеният вот представлява 53,6% от всички подадени действителни бюлетини, или 39,5% от всички български избиратели. Най-голям брой гласове са купили ГЕРБ (около 200 000 гласа), ДПС, БСП и ББЦ. При етническата партия ДПС процентът на купените гласове от всички подадени за тази партия гласове е най-голям. Защо след като МВР е установило и локализирало, както то официално съобщи преди изборите, около 1 000 продавачи на гласове (всъщност те са много повече) купуването на гласове, което е престъпление, продължи под носа на органите и избуя в такива екваториални размери? Нима резултатите от редица секции, например в Северозападна България, където необяснимо бързо циганите усвоиха евроатлантическите ценности на ДПС, не могат да насочат следствието и прокуратурата към върха на политическата пирамида? Защо не се търси произходът на раздаваните за купуване на гласове десетки и стотици милиони левове, които са или крадени от българските данъкоплатци, или са от техните данъци, с които се субсидират големите партии, или са „дарение” на потриващи ръце за големи печалби впоследствие родни олигарси?
Пето, най-големият бич на тези избори е принуденият вот, който политиците с обич наричат „контролиран вот”. Заставянето по определен начин (чрез заплахи, чрез професионални инструменти, чрез социални средства, заплати, обещания и др.) на цели общности от населението да гласуват за дадена политическа сила според изследването е донесло 644 000 гласа на всичките 8 прескочили прага за влизане в Парламента партии и коалиции, но главните облагодетелствали се ГЕРБ, БСП, ДПС, РФ и ББЦ, като относителните дялове на корпоративния вот при ББЦ, ГЕРБ и РФ са най-големи. Защо нито държавата, нито гражданското общество не предприемат нищо против принудения вот? Защо той се счита за нормален (контролиран) и естествен, след като е нарушение на закона?
Шесто, в избирателните списъци фигурират около 850 000 „мъртви души”. Това е факт, който се признава от ЦИК по най-официален начин. Те много лесно могат да бъдат пуснати в обръщение по време на преброяването на гласовете в полза на някоя от партиите, които контролират ЦИК и монополиста „Информационно обслужване” АД. На тези избори, по експертна оценка на ЦДП, бяха използвани около 100 000 „мъртви души” в полза на ГЕРБ, БСП и ДПС. Какво още трябва да стане в България, за да има тя нормални избирателни списъци?
Седмо, не бива да забравяме, че в рамките на същинския вот, при който човек по своя воля е дал гласа си, съществува феноменът „протестен вот”, т.е. гласуване за някоя партия, само за да се протестира срещу друга партия, която избирателят ненавижда и отрича. Според публикувани данни този вот е в размер на 163 000 избирателни гласа. Това означава, че около 10% от същинският вот е негативен, протестен. Какво излиза тогава, че нормално гласувалите за този Парламент са около 43%. Всеки може да си направи сметката какво е доверието към всяка една „победила” партия или коалиция. Например една трета (32,7%) от гласувалите за ГЕРБ правят около 15%, другите български граждани с право да гласуват (85%) не са заявили желание тази партия да е в Парламента, БСП и ДПС не ги искат 92% от българите. Защо се получава, че тези партии пак са във властта?
Основният извод от анализа е, че всъщност тези парламентарни избори са компрометирани, криминалните им параметри (купен вот, насилствен вот, вот от „мъртви души“ и др.) имат изключително високи стойности. От само себе си се разбира, че това не са законно проведени избори. Следващите избори трябва да бъдат проведени по нови европейски правила, по нов избирателен кодекс, по нова методика, с нова организация, с нов преброител (не „Информационно обслужване” АД), с ясна система на обработка на изборната информация, без политически намеси и т.н. Иначе ни чака още по-голяма катастрофа от сегашната.
