„Дневник“ публикува изпратена до редакцията позиция на Ангел Джамбазки (ВМРО), евродепутат от групата на Европейските консерватори и реформисти. Текстът е отговор на публикуван в „Дневник“ миналата седмица текст на културолога Ивайло Дичев, писан за „Дойче веле“. Ето пълния текст на позицията на Джамбазки:
Разликата в стандартите на живот и в доходите на изток и на запад в ЕС е очевидна. Част от причините за нея се корени в политиката на част от „западните“ държави, които откровено нарушават правилата и принципите на съюза. Това неравенство трябва да бъде премахнато, а нарушенията – незабавно прекратени.
Преди няколко дни започнахме съвместно начинание с наши съмишленици от Хърватска, Естония, Унгария, Латвия, Полша, Румъния, Словакия под надслов „Европейски доходен съюз“. Това е европейска гражданска инициатива по смисъла на правото на ЕС. Засега успешните граждански инициативи се броят на пръсти. Мисля, че са не повече от три. Сега ние имаме намерението, желанието и подготовката да доведем нашата до успешен край. За целта трябва да съберем поне един милион подписа най-малко в седем държави в Съюза в рамките на една година.
Преди дни във вестник „Дневник“ беше публикуван материал на западна медия, отразяващ демографската катастрофа в България. Това е катастрофа, за която предупреждаваме поне от десетилетие. Българите, както и другите източно-европейци „бягат“ на запад, защото там стандартът на живот е много по-добър. Понякога разликата в доходите е до десет пъти. Десет пъти. А това е така и защото западните компании лобират и принуждават своите правителства да приемат протекционистко законодателство. Огромната разлика във възнагражденията изтласква работна ръка от изток на запад и така поставя Източна Европа в изключително трудна ситуация, която завърта една изключително опасна демографска спирала.
Разбира се, причини за това преселение от изток на запад има и в корупцията в източните държави, и в срастването на управляващи партии с държавата, в усещането за липса на правосъдие и справедливост, но основната причина си остава разликата в доходите.
Единственият начин различията в стандартите между Изток и Запад да се преодолеят, минава през елиминирането на доходните неравенства между двата региона.
Изравняването на доходите не може да се случи с административни или политически мерки, а само и единствено, когато се премахнат административните пречки и политически бариери пред предприемачеството и свободната инициатива.
Цел на инициативата е да застави Европейската комисия, която би трябвало да е основен пазител на Договорите за Европейски съюз, да санкционира държавите от т. нар. „Стара Европа“, които провеждат протекционистка политика и по този начин пречат на предприемачи от Източна Европа да развиват своите начинания.
Просто е. Не желаем повече да бъдем граждани втора ръка. Източник на евтина работна ръка. Искаме от тях просто да спазват собствените си правила. Основните за ЕС. Това, което наричат „европейски ценности“. А това не се случва. Правилата се нарушават в полза на част от „западните“ или „старите“ членове на ЕС, в ущърб на „източните“ или „новите“. Това е гнусно двуличие.
Затова порицаването на откритите откази на Унгария, Словакия, Полша, които гласуваха „против“ и в Съвета, честно и почтено, е подло лицемерие. Икономическият рекет на Макрон също е подъл. Но зад него са и Германия, Белгия и други държави.
Това е, което проф. Дичев се прави, че не разбира. И по някаква причина свързва задължителното разселване на нелегалните имигранти на изток с неспазването на основните принципи на ЕС на запад. Дали президентът Макрон ще се откаже от фалшивата си теза за социален дъмпинг, ако Унгария приеме нежеланите там нелегални имигранти? Разбира се – не. Дали проф. Дичев ще признае защо защитава нарушаването на правилата на ЕС? Разбира се – не.
Забележете – говорим за доходи, а не само за заплати.
Защо се запазва тази огромна разлика, десет години след присъединяването на предпоследните – България и Румъния? Защото западните компании се опитват целенасочено да пречат на свободната конкуренция на източно-европейските предприемачи. Целта им е прозаична – източните фирми да фалират и работниците да отиват на запад като нископлатени „гастарбайтери“. Някой би казал, че това е нормална конкуренция. Но не, не е. Щеше да е, ако не се използваха лостовете на държавното управление в Германия, Белгия, Франция, Италия и Австрия, за да предприемат административни и законови мерки, с които да пречат на бизнеса на източните предприемачи. Това именно се крие зад фалшивия и популистки лозунг за „социалния дъмпинг“ на президента Макрон.
Цел на инициативата е да застави Европейската комисия, която би трябвало да е основен пазител на Договорите за Европейски съюз да санкционира държавите от т. нар. „Стара Европа“, които провеждат протекционистка политика и по този начин пречат на предприемачи от Източна Европа да развиват своите начинания.
В редица държави-членове на Съюза се наблюдава вълна от протекционистки административни политически мерки, чиято единствена цел е да попречат на предприемачи от източни държави да развиват своите начинания в условията на свободна и честна конкуренция. Такава политика се наблюдава в областите на транспорта, строителството и прочее.
Същевременно, при присъединяването на държавите от Източна Европа, именно навлизането на компании от “Стара Европа“ в условията на свободна конкуренция доведоха до фалит редица местни предприятия и компании. Това принуди милиони източноевропейци да напуснат родните си места и да се превърнат в гастарбайтери. Веригите хранителни магазини са достатъчно красноречив пример.
Неумелата „смешка“, която се опитват да пробутат, за това как „ЕС не бил ресторант и не можело да си избираш от менюто“ е нахална и лицемерна. По много причини, част от които изброих. Най-малкото, защото, ако се вгледаме в общата селскостопанска политика например, ще забележим, че някой е отпечатал различни менюта. За френските и българските земеделски стопани, да речем.
А като стана дума за ресторанти – вчера, в годишната си реч за състоянието на съюза пред ЕП, председателят Жан-Клод Юнкер порица двойния стандарт при храните за „изтока“ и „запада“. Помните ли вълната от осмиване, от хули, от подигравки, които ни заляха, когато поставихме този въпрос пред Европейската комисия? Е, оказахме се прави – редица западни компании пробутват храни с еднакви опаковки и реклами, но с коренно различно качество. Вече не го казвам само аз, каза го Юнкер. Председателят на ЕК – Юнкер.
Още примери – Германия, Франция, Белгия, Италия и Австрия се опитват да си напечатат тяхно меню в сферата на автомобилния транспорт, което да не допуска източните превозвачи точно в този салон на ресторанта. Което драстично и нагло нарушава правилата и принципите на Общия пазар, както и основните принципи на ЕС – свобода на придвижването на стоки, хора и капитали. Свобода на предприемачеството и свободна конкуренция.
Имаме един доста безочлив лобист на тези дискриминационни политики, на тези две менюта, на част от „старите“ в лицето на президента Макрон. Който не се свени да преследва до дупка икономическите интереси на френските компании, противоречащи на принципите на ЕС, а и на интереса на българските и другите източни предприемачи. Явява се повече лобист, отколкото държавен глава.
Конкретно в транспорта, говорим за доходите, повече от шестдесет и шест хиляди български водачи и семействата им. А те са около 2500-3500 лв. на месец. Доста добре за българските стандарти.
Та, само за менюта и ресторанти да не ни говорят.
Нали либералите в Европа, че и в България искаха повече ЕС? Чудесно. Но това трябва да е съюз, основан на базовите принципи при създаването си, а именно – свободна конкуренция, свободен пазар, свободата на движението на стоки, пари и капитали и на свободата на предприемачеството. Който дава по-добра цена, трябва да може да вземе поръчката и печалбата. А не Макрон да му бърка в джоба.
Тази наша европейска гражданска инициатива ще срещне огромна съпротива, не се заблуждаваме. Тя засяга по-големи финансови интереси, отколкото дори мога да си представя. Но, едно е ясно, за да има един Европейски съюз, който диша с двата дроба, цитирам Юнкер, трябва да има изравняване на жизнения стандарт, изравняването на доходите на изток и на запад.
Каква ирония – днес заплахата за ЕС идва не от изток, идва от егоизма на част от западните фирми, лобисти и правителства. Факт.
