ВМРО.БГ препечатва текста от блога на заместник-председателя на ВМРО и представител в Европейския парламент Ангел Джамбазки. Текстът е специален коментар за „Лентата.ком“ по повод отбезвянето на паметната дата – 142 г. от смъртта на Васил Левски.
Преминаха и приключиха шумните и лицемерни официални „чествания“, посветени на годишнината от мъченическата смърт на Апостола на българската свобода.
На тях отново чухме и научихме, че Левски е пръв европеец и се е борил за европейски ценности. Не чухме срещу кого се е борил. Не чухме нищо за Османската империя и турското робство.
Чухме рехави, осакатени, преиначени, скопени цитати, извадени от изреченията на Апостола, безнадеждно смислово безсмислени. Като например повтаряната до втръсване част от думи на Апостола, преразказвам – „че ще живеем като равни – българи, турци, евреи, арменци“. Ама цитатът продължава – „под нашите, български закони.“ А не под общопланетните такива.
Не разбрахме от кого е бил обесен. Вероятно от противниците на „евроатлантизма“ и европейските ценности. Всъщност точно от тях, ама в битността им на поробители на българския народ и служители на Османската империя.
Преживяхме очакваното изпълзяване на неколцината клетници, търсещи бой и популярност, твърдящи, че Апостола е обесен, защото е престъпник и бил осъден, защото бил убиец.
Преживяхме и срамните скандали, разпри и каруцарско поведение, посветени на филма за Левски. Истерията на режисьора, кръвното му, размишленията на интелектуалците, споровете дали по това време се е псувало на майка и дали дякон Игнатий би нацепил турското заптие със звучното и характерно за пътници в автобус 78 – „да ти еба майката“.
Преживяхме и размислите на словесните онанисти и интернет патриоти, които не са гледали филма, ама държат да го коментират. Ей тъй, да се отбележат по темата.
Настрани от официалното обществено лицемерие и простотии, българите извън Отечеството отбелязаха годишнината от смъртта на Васил Левски. Босилеград и Цариброд, извън „официалните“ чествания – българите в Западните български покрайнини, отдадоха почит на Апостола.
Тихо, скромно, с уважение. С признание. С патриотизъм. С родолюбие.
На български език. В чужда държава.
Има надежда за бъдещето на българската нация.
