Коментар на Илия Георгиев, изпратен до редакцията на ВМРО.бг
„Атака“ продължава да прави за срам понятието за български национализъм. Не, днешната „Атака“ не е българският национализъм. Не може да се нарича български патриот онзи, който като политически ветропоказател сменя изток със запад, през 90-те пише във вестник „Демокрация“ за американските момчета, а сега хвали руските момчета.
Време е да се напомни: българският патриотизъм е уравновесен, не е нападателен, той се бори за справедливост и за българския, да повторим – за българския, интерес. А не за руските, американските или които и да било чужди интереси у нас. Българският патриотизъм е прагматичен, той не раздава фантасмагорични подаръци във вид на обещания за увеличение на заплати и пенсии. Българският патриотизъм не води своята кампания от чужди държави.
И най-вече: българският патриотизъм уважава българите. А поведението на „Атака“ показва преди всичко неуважение към българите. „Атака“ не уважава собствените си избиратели, които в огромната си част са честни и онеправдани хора.
Да правиш циркове в парламента е неуважение. Не това очакват хората, гласували за господин Сидеров. Те очакват той да работи конструктивно за подобряване на положението в страната. Иначе най-лесното е да се размахват популистки лозунги и да се спекулира със страховете на българите.
А истината днес е една: трябва упорита работа, реформи, ограничаване на престъпността – от контрабандата до битовите кражби, трябва ревизия в енергетиката, трябва оздравяване на БДЖ. Днес Патриотичният фронт се занимава с това. И търпи негативите, които винаги идват заедно с отговорността.
Патриотичният фронт не пожела постове или облаги, подкрепи управленска програма и не крие своите несъгласия. Патриотичният фронт не подкрепи тегленето на дълг. И припомни, че така у нас просто повече не може да продължава.
Уви, през това време в българския парламент група депутати скачат на бой, хвърлят листове хартия, държат се провокативно. И уви, същите тези хора говорят, че са български националисти.
Че това не е градивен национализъм е ясно, но вече е съмнително дали въобще е български. Защото да, ние българите имаме естествена признателност, партньорство и близост с Русия. Но сме преди всичко българи и българският интерес е този, който трябва да ни води.
Не личният, а българският.
