ВМРО.БГ публикува полемичен материал на Иван Николов за отношенията между София и Скопие.
Николов смята, че не името „Македония“ е проблемът, а страхът на Белград и Атина от евентуално сближаване на новата балканска република с България.
Дали когато София и Скопие се карат, печелят Гърция и Сърбия, оставяме на читателите да преценят.
Текстът е заемка от „БГНЕС“ и отразява една от гледните точки в дискусията.
ВМРО.БГ ще даде гласност и на други мнения по темата.
Авторът е общественик, журналист, директор на списание „България – Македония“.
Иван Николов: София продължава да обслужва гръцко-сръбската стратегия за Македония
Изявлението на гръцкия премиер Андонис Самарас в Европейския парламент: „Не знам дали изобщо съществува македонски език“ разбуни духовете не само в Скопие, но и в София. В България това изказване се прие едва ли не като мана небесна, което за кой ли път доказва, колко далече сме ние от същността на проблема „Република Македония“.
Репликата на Самарас отвежда до стратегията на Атина и Белград за обща граница помежду им, датираща повече от столетие. Неслучайно бившият президент на младата република Киро Глигоров в интервю за френския „Монд“ през април 1994 г. споменава, че още през 1992 г. тогавашният гръцки премиер Константинос Мицотакис в телефонен разговор с него е настоял Македония да се върне в Югославия, тогава проблем с името няма да има.
Ако тръгнем от тук и проследим хронологията в действията на гръцката и сръбската страна, ще се убедим, че проблем е не името „Македония“, а страхът от евентуално сближаване на новата балканска република с България. Защото и в Атина, и в Белград са заинтересовани в Македония, винаги да има една върхушка от учени и политици, които да сеят заблуди за корените на местното население, за неговата култура, история и традиции.
Възниква обаче още един въпрос, защо у нас никой не забеляза, когато на 25 януари т.г. в Горната камара на френския парламент на запитване на сенатора Емери дьо Монтескьо гръцкият външен министър Евангелос Венизелос засегна същата тема, като заяви:
„Първо. Проблем е псевдомакедонският език, който според българското правителство и българските учени е български език.
Второ. Нашият спор за името е съвсем малък, сравнен с големите несъгласия между София и Скопие с езика и историята…“
И в двете изказвания – и на премиера, и на външния министър на южната ни съседка се долавя една нова тенденция да се отклонява вниманието и на България, и на международната общественост от съществуването на организацията „Български човешки права в Македония“ със седалище гр. Воден, Гърция. Тази организация, благодарение на пълната незаинтересованост и на българските държавници и политици, и на „будното ни гражданство“, беше подложена на тотална дискриминация и произвол от страна на гръцките служби за сигурност, а на нейния ръководител Никола Стоянов му бяха повдигнати редица режисирани обвинения и съдебни процеси…
Ето ти тема за вдъхновение на всички наши коментатори и специалисти по македонския въпрос.
Очевидният проблем, отново незабелязан в София, е стратегията на Гърция да се блокира приема на републиката в евроатлантическите структури, докато Сърбия осигури приобщаването си към тях. Неслучайно още на 29 март 2001 г. в разгара на вътрешноетническия конфликт в Македония, група сръбски интелектуалци изпратиха Апел до тогавашния премиер Любчо Георгиевски с настояването на 9 април 2001 г. той да не подписва договора за стабилизация и асоциация на Р Македония към ЕС. Това трябвало да стане заедно с асоциирането на Сърбия.
Тази стратегия на Атина и Белград действа с пълна сила и днес. Това беше потвърдено и в интервюто на Антонио Милошоски, бивш външен министър на Р Македония и настоящ зам.-председател на парламента в Скопие. Пред радио „Свободна Европа“ на 1 юни т.г. той заявява: „Гърция не гледа на спора за името като главна цел на политиката си спрямо Македония. Нейната цел е този спор да се провлачва във времето с цел Македония да се присъединява към тях колкото е възможно по-късно…“ И за да бъде по-конкретен Милошовски добавя:“…В една тет-а тет среща с тогавашната колежка Дора Бакояни тя каза, че позицията на официална Атина е да направи всички възможни стъпки и да приложи всички възможни действия Македония да не стане членка на ЕС, преди Сърбия…“
Кой в София разсъждава върху тези препратки на спора на Гърция за името „Македония“!? Напротив, България юнашки подкрепя безрезервно приема на Сърбия в ЕС, нещо, което беше потвърдено и от последното посещение на министър Вигенин на 3 юли т.г. в Белград. Белград, изобретателят на македонизма като средство за ерозия на българската нация. Къде е тогава логиката в тези действия на българските държавници? За да се предпазим от всякакви заблуди и илюзии, отново ще се върнем към 2001 г. Тогава, външният министър на Гърция Георгиос Папандреу успя да внуши на международните посредници Леотар и Пардю в новия коалиционен кабинет на младата република, утвърден на 13 май 2001 г. да влязат просръбски ориентирани министри.
Ето как беше отразено събитието в един атински вестник: „…Новото правителство в Скопие постави началото на преместването на вътрешното равновесие в полза на Белград, тъй като социалистите имат историческа връзка със сръбския фактор. Обратното, очаква се значително намаляване на влиянието, което упражняваше София, поради принудителното напускане на правителството от определени лица, имащи тесни политически връзки с българския фактор…“ (в. „Вима“, Атина, 13 май 2001 г.)
Радостните изблици, с които у нас бяха посрещнати думите на Андонис Самарас за македонския език, показват, че в България и политиците, и специалистите по проблемите ни с Р Македония напълно обслужват стратегията, която Дора Бакояни преди години е споделила с цинична откровеност пред Антонио Милошоски.
Тази стратегия действа и днес, ще действа и утре, ако България продължава да пренебрегва гъвкавата, целенасочена и професионална национална политика като единствен инструмент за защита на историческата истина.
