източник: в. „Труд“
автор: д-р Султанка Петрова
Проблемът с бездомните кучета в България непрекъснато се задълбочава и вече от десетилетия не се намира решение.
През зимния сезон рязко се увеличават случаите на хора, изплашени, нападнати, ухапани или направо убити от улични кучета.
Преди дни бях потресена от новината „Кучета разкъсаха възрастна жена в Козловец. 85-годишната жена излязла пред къщи и срещу нея се втурнали 4-5 кучета, които започнали да я хапят по лицето и шията и разкъсали сънната й артерия. Съседи чули виковете на жената, но докато се притекат на помощ, тя починала. В селото се говори, че кучетата са домашни. Криминалисти ще изясняват на кого са животните. Води се разследване.”
По никакъв начин не обвинявам кучетата, които са извършили тази жестокост, но как ли се чувстват стопаните им – хората, които ги отглеждат и се “грижат” за тях? Тази загуба на още един човешки живот е недопустима. Когато се изправяме очи в очи с подобни тежки проблеми, не може да бъдем равнодушни към човешката трагедия и реалната липса на адекватна реакция от местните власти.
Аз обичам кучетата, но винаги съм била за това да не се допуска да скитат по улиците безстопанствени.
Да обичаме любимите си животни е прекрасно, но не е достатъчно условие – трябва стопаните да поемат абсолютно сериозно цялата голяма отговорност за отглеждането на любимците си.
Грижите и ангажиментите са много, но е недопустимо недобросъвестни граждани да изхвърлят домашните си животни на улицата, когато им писне от тях или ако нямат средства да ги хранят или да ги обгрижват правилно.
България плаща твърде висока цена за бездомните кучета. Общините отпускат средства за изграждане на приюти, храна, лекарства, консумативи, заплати за персонала, който се грижи за тях и др. Колкото повече се дават, толкова повече се харчат. Ставаме свидетели на поредния български абсурд – как едно общинско дружество, което се издържа от проблема “бездомни кучета”, ще има мотив да го разреши трайно! Защото отново стигаме до една много важна, но липсваща част от администрацията ни – контрол върху начина на разходване на средствата.
Как да се реши проблемът с уличните кучета?
Безотговорността на недобросъвестни стопани на домашни животни трябва да бъде наказвана.
Трябва да преразгледаме приоритетите си – човешкият живот и здраве срещу бездомните кучета. Уви, нещата са стигнали до този критичен момент.
Кучетата са преносители на много заболявания.
България е на първо място в ЕС по заболеваемост на децата от кучешка тения (безпризорни и домашни кучета се разхождат на детските площадки, което е недопустимо). Често пясъчниците, в които играят децата, кучетата използват за тоалетна, което е рисков фактор, водещ до зарази и заболявания.
Последните данни показват, че в България заболеваемостта от кучешка тения е 50% от цялата в ЕС, другите 25% се падат на Румъния, а останалите 25% се разпределят в другите държави членки.
Бездомните кучета разпространяват бълхи, кърлежи, краста и най-страшното – кучешка тения. Разнасят вирусни инфекции и бяс. Особено опасни са техните изпражнения, които са рисков фактор за хората.
През размножителния период стават агресивни. Особено уязвими са децата, защото са беззащитни. Те нямат и нагласата на голям човек да внимават, като видят насреща си бездомно животно.
Четейки призиви от организации, защитаващи правата на животните, оставам с впечатлението, че бездомните кучета имат повече права от българските граждани. Поправете ме, ако греша, но не поставям знак за равенство между сигурността, неприкосновеността, здравето и достойнството на едно животно и на едно човешко същество.
Според експерти, с които се консултирах, съществуват организирани групи от хора, които имат значителен материален и финансов интерес от бездомните кучета. Какви са тези групи аз няма да коментирам, защото всички ги знаят, но губещите в случая сме всички ние, българските данъкоплатци, които трябва с парите си да се грижим за болни, нахапани, уплашени, унизени и безпомощни хора. А уж от нашите пари се отделят средства за справянето с проблема “бездомни животни”.
За година са нахапани 4000 души, като тази статистика е на база поставени противобесни ваксини.
Задължение на държавата и общината е да няма бездомни кучета в градовете и селата. Задължение и отговорност на всеки човек е да разбере, че давайки храна на животните без дом, реално не се грижи за тях, а постъпва безотговорно към тях и към всички останали български граждани.
След като отново загина жена, разкъсана от кучета, всякакви съображения за грижа на животните са излишни.
Като част от голямата европейско семейство е време да погледнем към добрите практики. Очевидно е, че поредните промени в Закона за закрила на животните не работят. Или поне не работят в защита на хората.
Кой да носи отговорност
Последните 27 години на т.нар. преход, а всъщност реален управленски хаос, научиха хората да не носят отговорност за действията си. Бедността и жалкият начин на живот, който всички политически и социални експерименти направиха, накараха много домакинства да изгонят домашните си любимци, което всъщност е огромната част от проблема. Затова ни е нужна съвсем нова законодателна рамка, строг контрол и преосмисляне на досегашния сгрешен модел – цели общински фирми да се изхранват от проблема „бездомни кучета”.
