автор: Султанка Петрова за в. „Труд“
Авторът е народен представител от Патриотичния фронт и председател на Националната женска организация на ВМРО
Като народен представител от Патриотичния фронт от месеци алармирам, че има сериозен проблем със социалните грижи за децата с увреждания и за българчетата в риск. Каза ни го и Европа. Още първото изречение на междинния доклад на ЕС за социалните политики от 25 юли т.г. е, че деинституционализацията в България е в критичен етап и има сериозни забавяния при регулирането на интегрираните услуги.
Партньорите ни от Брюксел са обезпокоени как ще се организира грижата за българчетата с тежки увреждания и за децата от домовете за медико-социални грижи. Обръща ни се сериозно внимание върху натовареността на социалните работници, на лошите условия на труд и ниското им заплащане. Много тревожно е отбелязано, че в процеса на деинституционализация са нарушавани правата на децата от домовете, тъй като е допускано тяхното местене (от домовете за деца, лишени от родителска грижа в центровете за настаняване от семеен тип) да става без индивидуален подход и предварителна подготовка, а само с цел да се запълни капацитетът на новата услуга. Препоръчват ни да насърчим взаимодействието между местните власти и гражданското общество в планирането на следващия период от 2015 до 2020 г. Наблягат и на липсата на достатъчна квалификация и обучение на социалните работници и персонала в центровете за настаняване от семеен тип.
При деинституционализацията с приоритет трябваше да се преместват децата от домовете за медико-социални грижи и тези с увреждания. След като не успяха да запълнят изградените центрове, спешно започна извеждане на здрави деца и настаняването им в центровете от семеен тип, построени за деца с увреждания (пак с цел да се усвоят парите от ЕС). А българчетата с увреждания все още са в домове за деца и младежи с умствена изостаналост и не са на по-добрите за тях места, разполагащи с допълнителни социални услуги.
От началото на януари т.г. до сега в рамките на операция „Да не изоставяме нито едно дете“ от домовете за лишените от родителска грижа деца са изведени 813 българчета (735 от тях са деца от специализирани институции, които вече живеят в центрове за настаняване от семеен тип, а 78 са младежите, отишли в защитени жилища). В специализираните институции за българчетата с увреждания в момента все още има 651 деца и младежи, вместо да бъдат преместени в построените за тях сгради (центровете от семеен тип). Новоизградените услуги функционират на територията на 42 общини. До средата на годината предстоеше разкриването на нови над 80 центъра, на 11 защитени и преходни жилища, но нищо от тези намерения не е изпълнено.
Сегашният модел е крайно нехуманен и нанася вреди, вместо да е в интерес на децата ни. Призовавам за спешна намеса на държавата за намиране на професионални решения, гарантиращи нуждите на българчетата и правата им в новите форми на социалните грижи.
