На 29 юли 1014 г. в хода на българо-византийските войни от времето на цар Самуил се е състояла битката при Беласица, известна и като битката при Ключ. Тя е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II, продължил десетилетия в края на Х и началото на XI век.
По повод 1000-годишнината от сражението публикуваме материал, подготвен от агенция „БГНЕС“.
Селата в Родопската яка край Пловдив са били предпочитано място за отдих на знатни хора от най-стари времена. Едно от тях, цветущо и днес, е Белащица.
Разположено на осем километра от Пловдив в меките поли на планината, то съчетава простора на полето, необятните земеделски земи и свежия полъх от гората. Легендата, разказана и от историци, и от днешните местни хора, гласи, че селото е създадено преди хиляда години и то от ослепените воини на цар Самуил.
Следите на тази легенда са живи до днес – кулата от замъка на филипополския управител Никифор Ксифий, хилядолетният чинар, донесен като фиданка, според легендата, от самуиловите воини, манастирът „Свети Георги“ – на километър нагоре в планината. Отначало селото носило името Беласица, по-късно го променили на Белащица.
Кой е Никифор Ксифий?
Роден българин с името Николай, някъде в Старозагорско, на 11-годишна възраст той е отведен в робство в Константинопол, където бил обучаван във византийска наука и изкуство. Станал е военачалник в армията на византийския император Василий ІІ, останал в историята с името Василий Българоубиец и точно нему се приписва идеята за маневрата в Беласица планина, когато по таен път византийската армия се появява в тила на българската войска на цар Самуил и я побеждава.
По-късно, през 1018 година, за награда Василий Българоубиец назначава Никифор Ксифий за управител на Филипопол, а той изгражда замък в днешната местност Чифлика. Много земеделски земи е имало тук, затова той поискал работна ръка и му изпратили пленниците от армията на цар Самуил, според легендата – 15 000. Първоначално те обитавали местност на 3 км от сегашното село, по-късно го основали, за да са по-близо до земите.
Преди селото бил построен манастирът, който е действащ и до днес. На стената му са изписани думите на майката на Никифор Ксифий, чийто друг син – Драгомир, бива ослепен в редиците на Самуиловата войска.
„Проклет да бъдеш, сине, и да не живееш дълго за това, което направи“.
Легендата гласи, че Никифор Ксифий нарочно ослепил брат си, за да не го разпознае. Не много по-късно той е убит на 22 декември 1029 година при Беласица планина.
Жителите на Белащица се грижат за хилядолетното си наследство. Три са вековните чинари в гората край кулата, всички те са обозначени и опазени. Най-старият чинар, онзи, за когото се говори, че е донесен от ослепелите воини като фиданка, е прекършил старото си възлесто стъбло, чиято обиколка е към 14 метра, но от него са покарали яки клони и листата продължават да шумят както преди десет века.
Легенда от по-ново време, доказана със спомени на свидетели, гласи, че големият български поет Пенчо Славейков е написал поемата „Неразделни“ под сянката на вековния чинар и вдъхновен от него. Той е живял тук в къща, вече съборена, само на стотина метра от него. Заради болните си дробове, е потърсил чистия въздух на планината. Днес неговото име носи училището на селото, има и улица, кръстена на поета.
