Инчев бе единственият кмет на район в Пловдив през този мандат, който не е от управляващата партия ГЕРБ. Инчев бе начело на „Южен“, издигнат от ВМРО и сега отново е кандидатът на патриотите за нов мандат.
Инчев коментира в интервю за читателите „ПловдивНюз.БГ“ свършеното през последните 4 години и нещата, които по една или друга причина не е успял да направи.
– Г-н Инчев, в края на мандата, с какви чувства изпращате четирите години?
– Може би неутрални е най-точната дума, защото, когато човек действа, изкарвайки на преден план чувствата, може да сгреши. Казвам неутрални, защото изминалите четири години мога да ги разделя на два периода. Първият период обхващаше година – година и половина, а вторият – останалата част от мандата. Първият беше много труден, поради една обективна причина – липсата на проектна готовност от страна на администрацията, неосигурено финансиране, изключително много затлачени проблеми, изключително много натрупано напрежение от страна на гражданите.
– В лошо състояние ли заварихте район „Южен“?
– Толкова категорична оценка не искам да давам. Състоянието на администрацията да отговори на обществените проблеми на беше добро. Аз като администратор трябва да направя разграничението, че ми е омръзнало да слушам от хора, които са на властови позиции, да казват „утре започваме нещо“, „сега го строим, сега го правим“, а всъщност в администрацията никой да не си е направил труда да обследва дали теренът е общински, камо ли да има готов проект, издадено разрешение за строеж и осигурено финансиране. Ако трябва да направя обобщение – проектната готовност в администрацията не беше добра, имаше останал един проект за изграждане на ново крило на ДГ „Ралица“ и се радваме, че ние с този проект успяхме да получим финансиране и се видя, че след реализацията му бяха решени няколко проблема за настаняване на деца в детска ясла и детска градина. Тогава положението беше наистина трудно, сега всичко е коренно променено.
– Може ли да кажете колко хора от района минаха през Вашия кабинет?
– Признавам си, че такава статистика точно не съм правил. Но мога да направя един сравнително прост пример. Приемайки хора всеки ден, с изключение на дните, когато е имало сесия на Общинския съвет, дните, в които съм бил служебно командирован или в отпуска, всеки ден при приемното ми време минават през мен между 3-а и 5-а човека, а в първата година бройката беше между 10-а и 14-а човека. Може да се окаже, че са минали през кабинета ми няколко хиляди човека. Но точно такава статистика не съм правил, по моите дневници може да се направи.
– А някакъв интересен случай, по който гражданин е идвал при Вас?
– Не са единици тези случаи, наистина са много. Ако се позова на лекарската и адвокатската тайна, то и аз трябва да запазя някои от тях неизказани. Наистина е имало доста странни, интересни и абсурдни случаи. Идвали са хора, които са поставяли на моето внимание претенции за притежавана от тях собственост без наличие на документи, ощетяване от съсед или роднина, искане за възстановяване за изключително големи суми, които те е трябвало да получат в следствие на инфлации или някаква парична обезценка, сигнали, насочени срещу кучета, дори имаше един случай, в който човек се оплака за много падащи звезди. В повечето случаи са идвали хора, които са искали да се решат проблеми, които не са били отразявани през последните 5,6,8,9,10, дори и в последните 40 години.
– Какво не успяхте да свършите?
– Много неща. Ще започна с нещо, което ми носи най-голяма радост и сме изпитвали най-много трудности – детските площадки. Направихме 14, не успяхме да изградим още 10, за които имаме издадени разрешения за строеж. Говорим за 25 проекта, с готовност да бъдат направени още 7 или 8. Това говори за острата нужда от такива площадки.
Вторият голям проблем е наличието на недостатъчен брой паркоместа. Въпреки че изградихме няколко стотин, ние в момента имаме проекти за изграждане на паркинги и паркоместа за над 350 автомобила, имаме сключени договори, но пари не се дават. Ако голяма община, кметът, общински съвет не оценят необходимостта от изграждане на паркинги, можем само да си говорим и накрая хората да продължат със същите си проблеми. Един от проблемите, който беше приоритетен и исках да се разреши е проблемът за спортните площадки. Район „Южен“ има готовност за реконструкция на три спортни площадки. И четвъртото нещо, което трябва да изброя е проблемът с уличното осветление.
Като постъпих като кмет се оказа, че има почти 30 улици без улично осветление, това ме шашардиса и 3 години по-късно на над 20 – 22 вече сме изградили улично осветление.
– Район „Южен“ е най-големият в Пловдив. Мислили ли сте за идея да се направи един спортен център, подобен на Младежкия център и зала „Дунав“?
– Аз мисля, че такъв спортен център е необходим в район Южен. Големият проблем е с осигуряването на необходим терен. Такъв терен липсва в момента, защото никой не е полагал толкова усилие да бъде осигурен. Не бива да забравяме за бившия ст. „Работнически“, по който администрацията правеше всевъзможни неща, но недостатъчно, така че той да се промени. Ако дай Боже теренът бъде предоставен и там започнат да се развиват различни дейности, защото там освен мачове на големия терен, може да се играят аматьорски мачове на помощни игрища, може да се провеждат тренировки на детските и юношеските гарнитури на Спартак, могат да се развиват други спортни дейности и това да стане един своеобразен спортен център на територията на район „Южен“.
– Вие бяхте единственият районен кмет, който не е от ГЕРБ. В какви отношения бяхте с останалите колеги и с кмета Иван Тотев?
– Все още съм единствения кмет, който не е от ГЕРБ. Аз съм единственият кмет, който е от ВМРО. Мога да кажа, че с колегите районни кметове имахме добри колегиални отношения, съдействахме си, помагахме си, работихме заедно. И то най-вече с район „Западен“, с който работим по така важния проект „Модър – Царевец“, за да се свържат двата района. Не мога да кажа обаче, че взаимодействието с голяма община беше на необходимото ниво. Колегиално може би ще е да не давам генерална оценка за това, но самият факт, че едва в края на мандата господин Тотев осъзна необходимостта от по-сериозни инвестиции в район „Южен“, говори за изпуснати няколко години. Трябва да се направи едно уточнение, че може би това се случи заради упоритата работа на районната администрация, за това, че проектите, които бяха изготвени в районната администрация са важни за всички, които живеят в района, а една част от тях са важни за всички пловдивчани.
Иска ми се следващият кмет да продължи с реализирането на всички тези проекти – „Модър-Царевец“, ул. „Даме Груев“, продължението на ул. „Македония“, реконструкцията на ул. „Скопие“ , изграждането на продължението на ул. „Никола Карев“, запазването на Бетонния мост, ул. „Кукуш“, проектът за улици в кв. „Беломорски“ и още няколко обекта. Само тези неща обаче да се свършат в следващия мандат ще означава, че този път има отношение към хората, които живеят в „Южен“, не към кмета, а към хората които живеят тук, защото ще е много интересно, ако следващият кмет на район „Южен“ отново не е от ГЕРБ.
– Вашите двама заместници влизат в битка за районни кметове. Според Вас готови ли са и успяха ли да се научат от Вас за последните четири години?
– Според мен са готови. Това, което аз успях да им предам като знания, мисля че те са ги възприели. Мисля обаче че те също са натрупали много знания от собствени изстрадани административни казуси, случаи, които са разглеждали те, житейски съдби, съдействия на хора, което са оказали. Това всичко е важно, защото да си кмет е носене на отговорност, административна компетентност, характер, отстояване на позиции. Кмет не е да се разхождаш и да даваш напразни обещания.
– Колко чифта обувки си купихте за тази кампания?
– Още нито един не съм си купил. Понеже разбирам въпроса, по време на кампанията съм решил да правя абсолютно същото каквото правех през 2015 г. Това да се срещна с хората на местата, на които те живеят, пред техните къщи, пред техните блокове, на местата, на които те седят на пейките, на детските площадки, на които те си водят децата, на паркингите, където си оставят колите, на местата, където няма паркинги, за да видя дали това, което сме направили, те го одобряват и какво ще искат да се направи следващите години. Защото това, от което съм се ръководил досега беше на базата на това, което хората са ми казали по време на кампанията, това което са идвали да ми поставят като въпроси, там където съм ги срещал в обиколките ми из квартала, тоест това, което те са ми поставили, а не това, което аз съм смятал, че е важно.
– В следващия месец и половина ще Ви остане ли време за спорт?
– Задължително, защото това е едно от нещата, което не просто ме зарежда с енергия. Това е едно от нещата, което аз съм казвал, че е като моя своеобразна лудост. Аз от малък се занимавам със спорт, аз съм дете на родители, които са се занимавали със спорт и това всъщност ми носи възможността да се чувствам добре, да съм тонизирам, да имам възможност да си изграждам навици, защото спортът освен характер изгражда и навици – да си честен, да не се оплакваш, да не се оправдаваш, да не закъсняваш, да си честен, да си коректен, да си точен. Това са нещата, които ми дава спортът.
– Какво Ви взеха последните четири години?
– Много лично време, много нерви, дори имаше и немалко моменти, които ме натъжаваха. Хората идват с очакване към районния кмет, а в една част от случаите се оказва, че районният кмет не само няма правомощия, но и ресурси. Нееднократно съм казвал, че е имало периоди, в които не съм се чувствал като районен кмет, дали отзад са прозирали чисти политически заигравки, дали някои се е опитвал да прави експерименти с хората. Мога да кажа и какво ми дадоха тези години – възможността да се срещна с много хора, да се запозная допълнително с хора от района, в които видях желанието да решат определени проблеми, възможност да работя с хора, специалисти и експерти в районната администрация, хора, които видях, че горят в работата си и искат наистина да решат даден проблем , а не само проформа, даде ми възможност да влезна в едни своеобразни битки, в които на базата на тези, аргументи и разумни предложения, ние да убедим общинския съвет, районната администрация, че тези проекти трябва да бъдат финансирани. И най-накрая удовлетворението от това, че накрая на мандата нещо съм направил, нещо съм оставил, нещо, което ще бъде добре за хората в следващите 6,10,15 или повече години.
