Коментар на Николай Гергинов, председател на Младежката организация на ВМРО в Бобошево
Новата порция белградски провокации към България, сръбската пропаганда в Софийския университет и поредното истерично грачене от страна на либералите в София са само част от причините, провокирали настоящия коментар относно европейското бъдеще на Сърбия.
Сърбия – последната крепост на рухналата бивша социалистическа република Югославия, дълго време отказваше да чуе за европейска интеграция, даже напротив, неуморно години наред търсеше утеха в необикновената и тъй любима на сръбския народ Руска федерация. Но, виждайки, че мечтата ѝ за втори Съветски съюз не се сбъдва, Сърбия реши да се въплъти в ролята на троянски кон и най-нагло и лицемерно да се присъедини към Европейския съюз.
Наглостта и лицемерието на Сърбия в последните години се изрази в няколко действия, които сами по себе си са достатъчни да я оставят там, където ѝ е мястото – в периферията на Европа.
Списъкът с причините за сръбската маргинализация не може да не започне с вековното потисничество на българите в Западните покрайнини. Нещо повече, вместо този процес малко по малко да отслабва под претекст, че Сърбия като една „мис Вселена“ желае общобалкански и световен мир, процесът на тормоз над българите в източната част на Сърбия се засилва. Доказателство за това е осъществената в края на 2017 г. съвместна акция на сръбската полиция в Ниш и на Отдела на здравната инспекция на Ниш, които (може би, взимат пример за това що е хуманност от хора като Башар Асад) провалиха безвъзмездната хуманитарна медицинска акция на българските лекари от Първа МБАЛ-София.
Изтезанията в Западните български покрайнини продължават и с наскоро обявения от техническото училище „Никола Тесла“ и църковната община в Сурдулица антибългарски конкурс за отбелязване на една година от обявяването на т. нар. сурдулишки мъченици – сърби, за чиято смърт в хода на Първата световна война е обвинена българската армия.
С тези нехуманни и жалки опити за премахване на българщината от Западните покрайнини Сърбия се доказва като нехуманен и насаждащ омраза див балкански субект.
Друга причина евроинтеграцията на Сърбия да не се състои е нейната външнополитическа ориентация. От самото си освобождение през 1812 г. до ден днешен Сърбия е единственият сателит на руска политика на Балканите. Доказателствата за това са много. Като се започне от организирането на национални празници на Сърбия под патронажа на президента на Русия и се приключи с подаряването на руски танкове, изтребители и БТР-и за сръбската армия.
Така съвсем обосновано може да се предположи, че Сърбия, пренебрегвайки Договора за Европейския съюз, трудно ще координира външната си политика с тази на останала част от ЕС.
Друг въпрос, който не може да бъде заобиколен, когато говорим за евроинтеграцията на Сърбия, е Косово.
От приемането на втората конституция на Югославия пред 1974 г., Сърбия, която дотогава полага неимоверни усилия да промени етническата картина в Косово, се тресе от нерви, че няма пълен контрол над тази територия, а след разпадането на Югославия категорично отказва да признае правото на самоопределяне и независимост на косоварите. Това не е първото, може би няма да е и последното, вербално изригване на сръбската държава срещу нейна съседка.
В края на 2016 г. външният министър на Сърбия омаловажи мнението на Република България и Република Хърватия, искайки ЕС да повлияе на тези две държави, които блокираха отварянето на Глава 26 (култура и образование) от преговорите за присъединяване на Сърбия към Европейския съюз.
Явно Сърбия, имайки се за Велика сила, иска да провежда само световна политика.
Списъкът със скорошни действия на Сърбия, заслужващи изхвърлянето ѝ от чакалнята на Европейския съюз, завършва с наглото представяне в Софийския университет, в центъра на София на дневника на Коста Войнович, избил десетки мъже, жени и деца и унищожил съдбите на стотици българи в Босилеград през Първата световна война.
Тук е моментът да се отбележи, че единствени от студентски клуб „Единство и сила“ реагираха на сръбската пропаганда, недопускайки вмешателство на чужди интереси и исторически фалшификации на територията на българския Софийски университет. А благодарение на международната конференция, организирана от катедра „Публична администрация“, книгата не бе представена нито в залата, нито в деня, в който сръбските провокатори бяха поискали.
Накрая не може да не се отбележи жалкият истеричен вербален гърч на либералите от София, които, защитавайки интернационализма, нападнаха ВМРО, която със своя декларация защити българщината и не допусна сръбските действия на омразата да останат скрити нито за България, нито за Европа.
Да, евроинтеграцията на Западните Балкани е част от приоритетите на българското европредседателство, но тази интеграция не може да бъде на всяка цена.
Сърбия винаги се е отнасяла негативно към България. Дори самият Христо Ботев вижда това и го описва във вестник „Знаме“ през далечната 1875 г., заявявайки „още от началото на своето съществуване и досега, Сърбия е била неискрена към българския народ…“
