За Бога, братя, не продавайте. С тези думи започва коментарът на заместник-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки по повод въпроса за продажна на българска земя на чужденци.
Целия текст може да прочетете тук:
Мораториумът е задължително, но недостатъчно действие на невнятната българска държавна власт в защитата на българската земя.
„Питат ли ме де зората ме огряла първи път,
Питат ли ме де е земята, що най-любя на света …“
Стара истина – откакто свят светува земя се завладява и придобива с кръв или с пари. Кръв нацията днес лее по кръчмите, около стадионите и по пътищата. Със самоубийствено братоубийствено настървение и самоомраза. Тъжно, но факт. А земята е най-ценният ресурс, чиято цена непрекъснато ще се покачва. Защото, както е известно, вече не я произвеждат.
Поне три са общоприетите признаци или ако щете „качества“ на една държава – език, самосъзнание и територия. Първите две са предмет на друг текст и разговор. Територията, която днес наричаме наше Отечество, Родина и България, е извоювана и защитена в епични битки от нашите предци през тези вече над 1300 години, откакто сме тук. Платена е с много кръв, много страдание и много усилие. Дадена ни е на заем, за да я пазим и завещаем на децата си. Затова не може и не трябва да я продаваме на чужденци. Нито на граждани на държави-членки на ЕС, нито на граждани на Катар или Буркина Фасо.
Въпросите около продължения мораториум за придобиване на земеделска земя от чужденци – граждани на държави-членки на ЕС, вместо да изчезнат, се множат. Неадекватни са обаче реакциите и отговорите на въпросите от страна на парламентарно представените политически партии.
Решава ли нещо мораториумът? Трудно е да се каже на този етап. Да, мораториумът е правилна стъпка. Задължителна стъпка. И тук идва въпроса – къде спаха и бляха правителствата на България преди и след присъединяването ни към ЕС, както и всички лицемери, които ги подкрепяха? И защо не поставиха този изключително важен въпрос, въпрос на национална сигурност, на масата за преговори?
Дали предложението на Сидеров е опит да заличи необяснимата си подкрепа за правителството на БСП и ДПС? Сигурно.
Дали Борисов го подкрепи, след като 4 години трая по темата, за да навреди на днешната власт? Сигурно.
Истината е, че и понастоящем българска земя се купува свободно от чужденци. Достатъчно е да се регистрира едно ООД, на цена от два лева, плюс още около триста лева разноски и адвокатски хонорари. При това от чужденци, граждани на държави извън ЕС. Например турски граждани. Това трябва да се промени. Задължително.
Отвратителен и унизителен е „воя“ по темата „продажба на българска земя на чужденци“ на псевдо-либералите, соросоидите и прочее паплач, съставена предимно от словесни онанисти и професионални национални предатели. Те са граждани на света, на тях българска земя не им трябва. Безродници. Медийните оръдия на Сорос бълват здраво. Жлъч, омраза и антибългарска пропаганда. За тях земята ни трябва да се продаде незабавно. И задължително. Те наричат това „пазарна икономика“ и „европейски път“. Защитата на българската земя било път към СССР. Ти да видиш, какви идиоти.
Както е добре известно с договора за присъединяване към ЕС България се съгласява към 01.01.2014г. да отпадне забраната за придобиване право на собственост от граждани на други държави членки върху земеделски земи в България. Апологетите на „евроатлантическите“ ценности ни убеждават, че в това се състои принципът за свободно движение на капитали. Разбира се, това е принцип, който се упражнява от развитите и богати държави в ЕС за сметка на развиващите се и по-бедни страни. Няма никаква гаранция, че отпадането на мораториумът няма да доведе до определени спекулации от страна на граждани на държави-членки на пазара на земеделските земи.
Няма и гаранции, че определени лица от Франция, Германия и други държави от клуба на привилегированите в ЕС няма да се възползват от възможността да придобият земи от Държавния поземлен фонд и Общинските поземлени фондове. Въобще нашето законодателство е толкова архаично, че позволява всякакви операции, съмнителни операции, с предмет българската земеделска земя.
Чисто политически гражданите с основание искат мораториумът да бъде удължен – за съжаление при преговорите, водени от кабинета на Иван Костов (ОДС) и от Миглена Кунева от Тройната коалиция, това не е заложено и мораториумът вероятно няма как да бъде легално удължен, защото трябва съгласието на всичко останали държави-членки. Образец за поредно, обичайно, очаквано национално предателство.
Трябваше ли да заложат този мораториум като условие в преговорите? Да. Направиха ли го? Не … Защо? Защото са лицемерни, гъвкави в кръста, псевдолиберали … по-скоро откровени страхливци и евро-подмазвачи… Отговорен ли е Костов? Да… Отговорна ли е Кунева? Да…
Приказките, че това ще се решава чрез референдум, също са мимикрия – не може с референдум да бъде едностранно изменян международен договор. С референдум може да се дерогира такъв, но това би означавало да напуснем ЕС. А такъв вариант не е обсъждан и вероятно никога няма да бъде допуснат, поне от настоящото Народно събрание.
От ВМРО считаме, че правната възможност на общо основание граждани от държави-членки да придобиват българска земя би могла да създаде дисбаланс в и без това зле уредените отношения по повод собствеността на земеделски земи. Едва ли ще има наплив от физически лица – купувачи, но за нас продължават да съществуват опасения, че такива лица биха могли да се появят с цел спекула и то основно по отношение на поземления фонд, който е държавна и общинска собственост.
За нас от ВМРО много по-опасен е въпросът защо се допусна различни фантомни търговски дружества, така наречените акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), финансирани с неясни капитали, с капитали и собственици дори от офшорни зони, да придобиват хиляди декари българска земя?
За нас продължава да бъде на дневен ред въпросът как се допусна различни неясни субекти чрез собствеността върху българска земя да получават милиони левове субсидии по линия на европейските плащания и националните доплащания?! И никой не може да отговори на въпроса как в последствие се преразпределят тези пари и кой е крайният им получател. Не е ли това начин за източване на еврофондове през българската земя в неизвестна посока? Е. Със сигурност…
От чисто политическа гледна точка собствеността върху земеделската земя е силен политически и социален регулатор, т.е. съмнителни икономически субекти, изживяващи се като латифундисти, могат директно да се намесват в местната и националната политика. Да обособяват огромни части българска земя в своя частна собственост. Отделен е въпросът, че от години има данни за мълчаливо учредения картел върху търговията със земеделска земя.
Не малко земеделски производители са станали жертви на натиска на големите собственици, които се стремят да изтикат всички други от своята ниша и да установят монополно положение. Това повдига следващия въпрос – защо се позволява тази свръх концентрация и защо откровените защитници на либерализма в лицето на нашите доморасли центристи, „десни” и неправителствени организации се изтрепват да ни обясняват, че това е „свободния пазар”. Не е.
Ние от ВМРО предлагаме въвеждане на нов режим за придобиване на земеделска земя, в който да се заложи изискване придобиващия да е с постоянен адрес в съответната община поне две години, като същото важи и за седалищата на юридическите лица. Задължение трябва да бъде земята да се обработва и да не се променя предназначението ù пет години след придобиването, в противен случай държавата/съответната община да се позове на правото да изкупи земята и да се стопанисва от държавния/общински поземлен фонд. Предлагаме също така акционерните дружества със специална инвестиционна цел, които са собственици на над 25 хил. декара, да не се ползват от преференцията да не заплащат данък върху печалбата (корпоративен данък). Примерно …
* В основата на този текст е анализ на правния съветник на ВМРО и мой съмишленик Карлос Контрера.
