Българче е първото бебе в Кипър за 2015 г. А първите бебета у нас са с майки на 14 и 16-годишна възраст. Майката на първото бебе в Бургас избягала – било третото засега дете в циганското семейство.
Звучи извратено забавно, нали? Докато у нас се раждат деца на невръстни майки, едно българско семейство преди 7 години напуснало страната и се преселило в Кипър, за да търси по-добро бъдеще.
Звучи като най-краткото описание на случващото се у нас. Звучи като национална диагноза.
Честита поредна година, България! Ако и в тази година не се стреснем поне малко за бъдещето си като нация, чака ни заслужен упадък.
Чака ни бъдеще на територия, готова за нови заселвания. Но докато в Германия десетки хиляди протестират срещу ислямизацията на Европа, у нас всеки, заговорил по темата, е наричан с най-грозните думи. И това е само един от примерите за национално нехайство.
Борбата с демографския крах не е някаква демодирана емоция. Това е борба за човешкия капитал, това е борба за икономиката, за начина, по-който живеем. Борба, за да има кой утре да заработи нашата пенсия. Разбира се, историята не търпи луфтове и утре тук ще живеят мнозина от изтока или юга – както се случва навсякъде в Европа. И ние даже ще стискаме палци тези хора да са тук – за да имаме пенсии утре.
Мнозина ще кажат, че в това няма нищо тревожно, че това са обективни процеси. Но дори и да е така, за тези процеси трябва да се говори, да се смята, да се случват планомерно и с последователна грижа.
Не е лесно да се пребори демографският колапс. Но поне трябва да се започне. С утвърждаване на ясен план, с точни стъпки, с отчетност на определен период и с ясно отговорни лица, от които да се търси сметка.
Това предлага от години ВМРО. Партията написа и демографска стратегия, която предлага на всички управляващи досега. Сега Патриотичният фронт отново се застъпва за приоритетна държавна грижа по демографските въпроси.
Едва ли има тема, по която консенсусът да е по-лесен. Затова и всички партии в днешния така шарен парламент трябва да се подпишат под общ ангажимент за единодействие в тази посока.
Иначе България заприличва на онези изоставени от екипажите си кораби, за които слушаме тези дни в медиите. Кораби с бежанци или просто нелегални имигранти, останали без капитани, плуващи към скалите.
