Това, че някой в Брюксел иска да затворим централите, не значи, че трябва да го правим, заявява пред „Национална бизнес поща“ евродепутатът и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки
интервю на Радослава Рашева
– Г-н Джамбазки, в. „Национална бизнес поща“ с уводна публикация „Задачата на годината“ стартира дебат, свързан и с предстоящите евроизбори, но и с въпроси, касаещи местната общност. Според Вас, коя е задачата на годината?
– Важната задача на политиците тази година е след провеждането на изборите за Европарламент
да формулират ясно българския национален интерес при формирането на Европейската комисия
при излъчването на българския еврокомисар и при излъчването на неговия ресор. Да могат да защитят интереса на българските граждани и в договарянето на многогодишната финансова рамка, която предстои. Защото от нея ще зависят субсидиите за селското стопанство, ще зависи дали в България ще има Европейска агенция, за което аз отдавна говоря, и смятам, че трябва да се случи. Разбира се, има и много други задачи, пряко свързани с благоденствието на българските граждани.
– Кои са работещите стратегии, които трябва да се следват, за да отстъпим последното място в ЕС, според различни класации, и да станем по-привлекателно място за живот и за младите хора, и за бизнеса?
– Необходимо е като общество да защитаваме националния си интерес в Страсбург и Брюксел. Например, по отношение на скандалния пакет „Мобилност“, известен още като пакета „Макрон“. Нашият национален интерес изисква да не се приемат тези предложения, които биха принудили 500 хил. българи да станат емигранти. Това не е раздута цифра, не съм я измислил, може да се разбие реално по причини и да се види защо така ще се случи.
Тук е необходимо пълно обединение на политическите сили, а не непрекъснати вътрешни разправии,
крамоли и спорове кой да води бащина дружина и пр. Трябва последователна работа, за да се реши този въпрос. Това са реално изпълними неща, които наистина трябва да се случат.
Трябва да поставим много важен акцент и върху бъдещия ресор на българския еврокомисар. И да поискаме Европейска агенция, която да работи в България, и да допринася за по-добрия живот на българите.
А що се касае за Стара Загора, трябва да продължим да отстояваме дерогацията…
– Вашата гледна точка за бъдещето и развитието на въгледобивната енергетика у нас, независимо от натиска на Европейската комисия за емисиите и настояванията за налагане на алтернативните източници на енергия?
– Натискът на Комисията може да бъде колкото си иска голям, но България не трябва да отстъпва пред него. Никой не може насила да ни накара да фалираме предприятия и да оставим хора на улицата.
Трябва да сме безумци, ако направим поредното политическо подмазване пред брюкселската бюрокрация,
което българските управляващи правиха години.
Непрекъснато на повърхността на българската политика изплуват типове, които искат просто да сервилничат и да повтарят един модел на поведение. Преди това бе коленичене, пълзене и хленчене пред Москва, днес е същото, само че пред Брюксел. Това, че някой там иска да затворим централите, не значи, че трябва да го правим. Има други важни за Брюксел въпроси, по които ние можем да изразим своето мнение и по този начин да разменим важните за нас неща за важните за тях неща.
В същото време в България има политически партии, като „Зелените“, „Да, България“, обединени в политически съюз „Демократична България“. Те настояват да бъде отложена дерогацията, искат да бъдат затворени централите. Това са български граждани, български политически партии, те също ще се явяват на избори. Хората в Стара Загора трябва ясно да ги разпознаят, става дума за техния хляб и препитание.
Мините и ТЕЦ-овете движат енергетиката и икономиката на цялата област
r на съседните области. Хората много добре трябва да знаят, отивайки на избори, дали ще гласуват за тези политически партии, или ще изберат някой, който във времето назад е полагал усилия да се стопират процесите на дерогация.
– Актуална ли е и днес темата за Истанбулската конвенция?
– Тя е непрекъснато актуална. Има мрежа от неправителствени организации, финансирани от Сорос, и присъдружните им политически партии, които са абсолютно малцинство в световен мащаб. Но са решили всички хора да бъдат като тях – да приемат, признават и да се радват на еднополови бракове, на признаването на 10-15-20 пола. Тази глупост няма да се спре. Ще минава през Съвета на Европа, през ООН, през ЮНЕСКО…
Нашата администрация беше проспала темата за Истанбулската конвенция
и я беше съгласувала – така, както за малко щеше да се гласува, да се подпише и да се присъединим към Глобалния пакт за миграцията на ООН. Аз забелязах, прочетох и поисках от МС да го спре. И това се случи.
Българската администрация на средно ниво, както обикновено, не чете, гледа как да изпълни това, което са казали европейските началници.
Но факт е, че в България Истанбулската конвенция беше спряна от „Обединени патриоти“, и по-конкретно от вицепремиера Красимир Каракачанов, който направи формалното предложение към МС. След това имаше решение на НС и решение на Конституционния съд. За България тази тема е затворена и ние няма да позволим тя да се отвори отново.
Иначе безумието ще продължи.
Ще се нагледаме на многополови безумци,
с които ще продължават да ни убеждават, че Земята е плоска, че на Луната не е стъпвал човек и т.н.
– Точно в този дебат за Истанбулската конвенция, Българската православна църква зае категорична позиция. Какво трябва да е нейното място в днешния ден?
– Светата Българска православна църква е отделена от държавата. Аз, за добро или лошо, понастоящем съм действащ български политик, и не мога да давам съвети на Църквата.
БПЦ е достатъчно мъдра и подготвена,
с огромна традиция в отстояването на християнските, православните, традиционните ценности. Така че, бих казал – Църквата в конкретния случай е на мястото си. Дано да продължи да отстоява тази позиция по същия начин.
– В декларацията на родолюбиви организации, с която бе подкрепена Вашата кандидатура за евродепутат, се говори за една нова Европа? Каква трябва да бъде тя?
– Нова Европа трябва да бъде предоговорена след европейските избори. Нова Европа е тази, която ще се обърне към своите истински корени и традиции. Това е Европа на християнството, основана на държави, които имат своя суверенитет, и се уважават една друга, на държави, които са основани на традиционното семейство, съставено от един мъж, една жена и деца. Това е Европа, която се опира на традициите, на уважение към начина, по който ние сме си градили държавите, държавността и хилядолетната история, а ние, българите, имаме такава…
Нова Европа е алтернативата на сегашния абсолютно погрешен и сбъркан модел, който
върви с главоломна скорост към превръщането на Стария континент в огромно емигрантско гето.
Целта е много проста – наднационалните компании, наднационалните организации, виждат в нелегалната миграция евтина работна ръка, която ще бъде докарана тук да работи нискоквалифициран труд за мизерно заплащане. Това е абсолютният план. В момента имаме насреща си – Европа на Отечествата срещу един мултикултурен врящ котел от раси, националности, фобии, филии и т.н.
И у нас всеки български граждани би трябвало да прецени къде иска да живее той и децата ни. Какво България ще остави на децата си – това е важният дебат. А не идиотската дискусия колко пола има. Очевидно е – мъжки и женски, и това не е теория. Математиката не е въпрос на мнение, на разсъждение, тя е сбор 1+1 = 2, и толкоз.
– Бяхте патрон и участник в кръгла маса на тема „Патриотизмът – алтернатива за България, алтернатива за Европа“. Какви бяха най-важните изводи от нея?
– Исках да се допитаме до представители на академичните среди – доценти, професори, академици, от различни научни институции, с влияние и традиции. Неочаквано дори за мен вместо скучно протоколно събитие се получи много жив разговор. Хората обменяха остро мнения и действително обсъждаха бъдещето.
Това беше причината да ги поканим и съберем, да поискаме тяхното мнение.
Политиците в България НЕ питаме хората на науката преди да се счупи стомната.
Този път решихме да обърнем процеса и да питаме още преди да сме понесли стомната. На срещата имаше много полезни идеи, които ще приложим в бъдеще в нашите политически действия.
Лично аз получих подкрепа за кандидатурата ми за евродепутат. Такава подкрепа задължава. Не е просто протоколна заявка, хвърлена в пространството. Зад всички тези хора стоят имената им, титлите им, техните образователни институции. Ако човек не иска да се излага пред тях, трябва да отговори на очакванията им. А такива хора, винаги поставят високи очаквания.
