Всеки българин трябва да отдава първо значение на българския национален интерес, а след това да проявява емоции към Чичо Сам или към Дядо Иван. Това заявява за „Акцент.бг“ народният представител от Патриотичния фронт и заместник-председател на ВМРО Искрен Веселинов.
Пълното интервю четете тук:
Трети март e национален празник, станахме ли повече българи през последните месеци?
Отстояването на българщината е процес и не би трябвало динамиката на този процес да е толкова бърза. На 3 март трябва да си задаваме въпроса до колко националният идеал, олицетворяван на тази дата, е постоянна доминанта в нашето поведение… Трети март не е само символ на независимостта и държавността на България, но не на последно място е и на обединението на българите.
И в навечерието на този празник една голяма част от парламента се обедини около това да бъдат изтеглени 16 млрд лева дълг, макар и в последните 5 минути, как ще коментирате това?
По-големият проблем е, че обществото не се обедини зад този дълг и над 2/3 отхвърлиха такова решение. Така държавната политика влезе в пряк конфликт с общественото мнение. Не случайно Патриотичният фронт не подкрепи това решение, защото толкова фундаментални въпроси трябва да бъдат обяснявани дълго и да имат обществена подкрепа.
Всъщност, не беше ли по-лесно да се предложи и да се гласуват 14 млрд. лева, както Горанов почти се закле, вместо да се оставя на някакво си джентълменско споразумение, като знаме, че в парламента няма особено много джентълмени, още повече и формации.
Основният проблем наистина стои между общата рамка на новия дълг и тази на стария. Нормалното беше вместо „джентълменски” обяснение и водевилни обрати в част в поведението на част от парламентарните групи да имаме сериозна дискусия за ръста на доходите и икономическия растеж. Ако не беше показан работещ алгоритъм за 5 процента ръст на БВП, можеше да подкрепим не 16, а 20 млрд лв. Но когато намеренията са неясни, а сумите огромни, не може да се играе на доверие. За сметка на това, че ПФ не подкрепи дълга, се намериха в 12 без една минута да засвидетелстват верноподаничества към правителството, което ако се превърне в модел на работа, го обрича на неуспех…
Макар и това да не е работа на ПФ, АБВ като че ли си вкараха сами в капан. Хем гласуваха дълга, сега пък искат оставката на Горанов?
Това е шизофреничен синдром – АБВ хем са във властта и да я консумират като управляват над 1 млрд. от бюджета, хем да си играят на опозиция пред избирателите. Не им завиждам на положението, в което изпаднаха сами.
А как стоят отношенията между патриотите от ВМРО и НФСБ?
Доста колегиални, след доста пространни дискусии и единственият „диктат” е този на мнозинството, на база гласуване…
Все пак, вероятно има точки, по-горещи, някои от тях да споменете…
Честно казано, до този момент нямаме такива. Най-често важните решения се вземат с пълно или с 2/3 мнозинство, без да има вътрешно разделение.
Размихме патриотичната тема. В момента българите са изправени да избират, дори по-скоро им се налага определен модел на поведение. Българите трябва да крачат с ЕС и с НАТО, докато сантиментът на една голяма част от тях все още е подвластен на Дядо Иван?
Да, така е. Един от основните проблеми на България от Освобождението насам е, че е разделена на различни „филства“. Да не забравяме, че няколко години след Освобождението нашият народ, който е боготворил Русия, се изправя пред политика, която я възприема като унижение на неговото достойнство. В този дух всеки българин трябва да отдава първо значение на българския национален интерес, а след това да проявява емоции към Чичо Сам или към Дядо Иван.
И пак за българщината, скоро като че ли в България ще останат по-малко българи, отколкото ще са на гурбет, прокудени по една единствена причина – че не могат да живеят нормално в собствената си държава?
Да, това е голямата рана на България, от която непрекъснато тече кръв. Ако трябва да сме честни и добавим към традиционните български диаспори тези, които са в странство, то те надхвърлят тези, които живеят тук.
Как?!
Ето – около 2,5 млн. българи е икономическата емиграция /след 1945 година досега/, около 3 млн. българи живеят на Балканите извън сегашната ни територия, поне половин млн. са в Бесарабия и Украйна. Реално дори те са повече отколкото етнически българи има тук. Всъщност ние трябва да осъзнаем своята мисия като българи и държава, че тази цялата общност трябва да остане духовно обединена.
Сега сте във властта, говорим за реформи, има настроения поне за промени, както трябва първо и спешно да се направи?
Най-спешното е да спрем да се мразим помежду си и да намалим политическото противоборство.
