Медици, служители на реда, учители, работещи в частни фирми, държавни служители, самоосигуряващи се, пенсионери и учащи се могат да се възползват от услугата при туроператор, самостоятелно при резервации в хотели и/или при посещението на ресторанти на територията на Република България.
Това са внесените от ВМРО промени в Закона за туризма. Припомняме, че именно ВМРО още на 25.03.2020 г. изнесе публично своя пакет от мерки, които представи и официално на коалиционните си партньори. Именно там като водеща мярка бяха предложени и ваучерите.
Извънредното положение е ситуация, която има крайна дата. Ето защо и мерките, които са вкарани в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, важат за периода на наложеното такова. Те нямат траен характер и не могат да решат проблемите в туризма в дългосрочен план. Именно за това предлагаме промени в Закона за туризма, които ще подпомогнат както туристическия бранш, така и българските граждани чрез законово регламентиране на ваучери за почивка, се казва още в мотивите към ЗИД на Закона за туризма.
Прилагаме мотивите към Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма:
Българското правителство вече обяви пакет от социално-икономически антикризисни мерки във връзка с въведеното извънредно положение в резултат на пандемията от COVID-19 и очакваните икономически последствия от нея. В същото време Европейската комисия координира общи европейски мерки в отговор на пандемията от COVID-19, които целят смекчаване на социално-икономическите последици в Европейския съюз.
Един от тези инструменти, Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса, предоставя помощ на най-нуждаещите се, като променя правилата за предоставяне на финансиране от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, от които държавата може да се възползва.
От самото начало на пандемията ние сме категорични, че именно държавата трябва да е съпричастна и да подаде ръка на малкия и среден бизнес и на всички засегнати от мерките лица. По тази причина изготвихме и допълнителен пакет, извън правителствения, в който обръщаме внимание на стъпките, които трябва да се предприемат паралелно с извънредното положение, но и в продължителен период от време след това, с цел по-бързото и безболезнено преодоляване на икономическата криза. Един от основните ни елементи са кредитната ваканция и банковите облекчения с фокус сектор „Туризъм“, както и цялостен пакет от допълнителни мерки в секторната политика.
За всички е напълно ясно, че туристическият бранш е един от най-сериозно пострадалите в следствие на пандемията COVID-19, а за възстановяването му до предкризисните нива ще са необходими години. И тук не говорим само за затворените хотели, но и ресторанти, атракциони, доставчици на стоки и услуги. Според официалната статистика на НСИ за 2019 г. пряко заетите в хотели и ресторанти са близо 170 хил. души, но индиректно свързаните сектори с туризма са селското стопанство, транспорт, хранително-вкусова и лека промишленост. Така че кумулативният ефект от туризма засяга 1 милион работещи в страната и 13% от Брутния вътрешен продукт (БВП) – тоест около 14 милиарда лева са приходите от туризма.
Припомняме също така, че по данни на БНБ към края на декември 2019 г. голяма част от фирмите и домакинствата разполагат с минимални спестявания. При фирмите общо 57% от депозитите са до 1000 лв., а 9.2% са от 1000 до 2500 лв. При домакинствата 60% от депозитите са до 1000 лв., а едва 11 на сто са в размер от 1000 лв. до 2500 лв. В България не всяка фирма или гражданин има заделени спестявания, закриват се цели бизнеси, над 290 000 души по данни на МТСП са останали без работа до момента. Това ще доведе до ситуация, в която туристическата услуга за много хора ще се превърне в невъзможен лукс.
Извънредното положение е ситуация, която има крайна дата. Ето защо и мерките, които са вкарани в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, важат за периода на наложеното такова. Те нямат траен характер и не могат да решат проблемите в туризма в дългосрочен план. Именно за това предлагаме промени в Закона за туризма, които ще подпомогнат, както туристическия бранш, така и българските граждани чрез законово регламентиране на ваучери за почивка. Подобна система вече съществува в страни от ЕС като Германия, Франция и Унгария.
Като най-близък пример е съседна Румъния. Там туристически ваучери са въведени като антикризисна мярка през 2009 г, за да увеличат покупателната способност, стимулират туризма, намалят безработицата в сектора и да се борят със сивата икономика. И до днес ваучерната система в нашата съседка работи.
Друг близък пример е Словакия – там туристическите ваучери са освободени от всички данъци и осигуровки, а мрежата от обекти, където могат да бъдат използвани, се състои от обекти за настаняване, балнеоложки и спа центрове, фитнеси, басейни, ски курорти и т.н.
В ситуацията на доста сериозен риск от провал на туристическия сезон, бързи темпове на нарастване на безработицата и опасността от масови фалити на доставчици на туристически услуги, ресторанти, барове и всички свързани с тях сектори ваучерите за почивка ще дадат възможност за поне начален рестарт и запазване на задоволителни нива на резервации, както и стимул за посещение на българските курорти.
По този начин ще бъде постигнат кумулативен ефект като подпомагане на регионалната икономика и потреблението на български продукти, което ще има и пряк ефект върху икономиката на страната. Чрез използването на тези ваучери ще се увеличи и покупателната способност като последица от стимулирането на икономиката и възстановяването на работни места, които пък ще донесат приходи в хазната от данъци и осигуровки.
В тази връзка чрез използването на ваучери ще се постигне и сигурност, проследимост, прозрачност и контрол на изразходените средства – основни стъпки за борбата със сивата икономика.
Ето защо предлагаме промяна в Закона за туризма и законова регламентация на ваучерите за почивка. Те ще бъдат сериозен инструмент за социални политики, насочени към определени икономически сектори и социални групи, като в същото време могат да бъдат и лост за подпомагане на местните производители и в цялост на българската икономика.
С промяната в закона създаваме правомощия на министъра на туризма да сключва договор с туроператори и туристически агенти, получили разрешение да осъществяват дейност като оператор за издаване на ваучери за почивка. Средствата за ваучерите ще се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет. Те ще се заплащат от работодателя и ще се дават на работника/служителя ежемесечно по подобие на ваучерите за храна. Създаваме нова глава VIa „Ваучери за почивка“. Дефинира се цялостният процес по издаване на ваучерите, плащането чрез тях и максималните комисионни, които търговските оператори могат да удържат. Предвижда се министърът на туризма и министърът на финансите да издадат наредба, която да регламентира дейността.
В преходни и заключителни разпоредби се създава § 4., който регламентира издаването на ваучери за почивка за 2020 г. Считаме, че предвид срива в туристическия бранш, то следва да се финансира от държавата. Предвиждаме право да получат ваучери за почивка имат физически лица, които са:
1. внасяли осигурителни вноски не по-малко от 8 месеца през последната една календарна година;
2. упражнили са право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
3. родителите да имат право да получат ваучери за почивка за децата, които посещават училище, не се прекъсвали обучението си и не повтаряли учебната година.
Стойността на ваучерите за едно лице се определя в акта на МС, като не може да бъде по-малко от 100 лв. Това ще ангажира около 500 млн. лв. Средствата са значителни и могат да бъдат осигурени от националния или европейския бюджет. Те са единствения шанс за рестарт на българския туризъм в критичната постепидемиологична обстановка.
С промени в ЗКПО приравняваме ваучерите за почивка с тези за храна и ги освобождаваме от данъчно облагане.
