ВМРО в град Смолян почете творчеството на Стою Шишков при представянето на книгата – „Стою Н. Шишков Житейски път и творческа биография“. Това е част II-ра в Пловдив и китна Тракия, с автори Николай Щърбов и Снежина Рижикова. Представянето на книгата бе в РИМ „Стою Шишков“ Смолян.
На 27 юли се навършват 154 г. от рождението на Стою Неделчев Шишков – български книжовник, фолклорист, етнограф, историк, публицист, издател, музеен деец, учител, общественик, просветител, изтъкнат изследовател на Родопите и Тракия, роден на 27 юли 1865 година в село Устово, днес квартал на Смолян, в семейството на Неделчо Вълков и Добра Маркова.
Получава начално образование при местни учители. При оттеглянето на войската на Сюлейман паша през Родопите (1878), бакалницата на баща му в селото е оплячкосана. След Руско-турската война семейството се изселва в Асеновград. Като съвсем млад се занимава с кираджийство (1879-1879), пътува до Ксанти и Портогалос. Става учител в Устово (1879). През 1880 г. е изпратен на издръжка на вуйчовците си да учи в педагогическия курс в манастира „Св. Петка”, Молдова, а през 1882 г. – в Хасково. Учител в с. Върбица, Първомайско (1881). От 1881 до 1891 г. (с прекъсване) учителства в селата Върбица, Първомайско, Устово и Райково (дн. кв. на Смолян), Левочево, Смолянско, а от 1895 до 1905 г. – в Чепеларе и Асеновград. От 1906 до 1917 г. преподава в Мъжката гимназия и Френския мъжки колеж (1918-1928) в Пловдив. През 1885 г. издава първата си книга „Устово, Ахъчелебийски окръг”, последвана от „Животът на българите в Средна Родопа” (1886), „Портрет” (1887), „Портрет на гръцкото духовенство и коварните му дела против българите в Родопите” (под общия псевдоним С. М. Родопски на авторите Стою Шишков и свещеник Никола Мавродиев, 1887 г.), „Родопски старини” (1892), „Поминъкът в Родопите” (1899), „Из Беломорската равнина. Пътни бележки и впечатления” (1907), „Помаците в трите български области: Тракия, Македония и Мизия” (ч. 1, 1914), „Тракия преди и след Европейската война” (1922), „Пловдив в своето минало и настояще” (1926), „Беломорска Тракия през Освободителната война през 1877-1878 г.” (1929), „Българо-мохамеданите (помаци)” (1936), „Из долината на р. Арда. Пътни бележки и впечатления с илюстрации. Пловдив” (1936) и мн. др. Участва в Балканската война, води си дневник, публикуван изцяло през 1992 г. В края на Първата световна война (1917-1918) е чиновник-етнограф при щаба на действащата армия.
Автор на повече от 70 книги и списания, пише много статии, студии, рецензии народни умотворения. Издава първото списание в Родопите „Славиеви гори” 1894 г. и др. Основател на музея в Смолян, като прави лично дарение и разработва „Правилник”, който подписва „Основател на Родопския етнографски музей Ст. Н. Шишков, гр. Пловдив, 26 май 1935 г.” Създател и уредник на Пловдивския етнографски музей (1918-1932). През 1937 г. дарява 2500 лв. за изхранването на бедни ученици при народното начално училище „Княгиня Мария Луиза” в с. Горно Водено (дн. кв. на Асеновград).
През 1918 г. когато България е излязла от войната и светът очаква преговорите във Версай, Стою Шишков написва есе – Гърцизмът на Балканският полуостров. Написва го на френски език и го раздава на всички дипломатически представителства в България. Авторът изтъква факти, че Тракия и Македония са населени предимно с българи, засяга и пагубната чужда политика водена векове спрямо българското население и земи.
Умира на 26 декември 1937 г. в Пловдив.
