Представители на ВМРО – Пловдив, водени от народния представител Александър Сиди и председателя на партията в града и кмет на район „Южен” Борислав Инчев, подаряваха на съгражданите си национални трибагреници по повод празника. Акцията се проведе на площад „Съединение” и е част от кампанията на Патриотите от ВМРО „Развей българското знаме”.
В град Сливница депутатът и организационен секретар на ВМРО Юлиан Ангелов и заместник областният управител на София област Николай Борисов поднесоха венец в памет на хората, дали живота си за да защитят акта на Съединението.
Преди официалната част и по повод националния празник на Съединението членове на ВМРО, водени от областния председател Богомил Бранков, раздаваха трибагреници и патриотична литература но местните хора. Да развеем българския флаг, за да ни напомня за славното минало и завета на дедите ни, че съединението прави силата. Нека да бъдем единни и силни. Да живее България, споделиха организаторите на акцията в Сливница.
Представители на ВМРО – Шумен участваха в отбелязването на празника в с. Мараш, като поднесоха венец в памет на паметната плоча. Край шуменското село Мараш в ранната есен на 1885 лагерува българската войска за учебни стрелби, начело с княз Александър Батенберг. При княза идват две делегации, изпратени от Пловдив, където е седалището на БТЦРК, и го молят да подкрепи и оглави Съединението. Княз Александър Батенберг приема и придружаван от Марашката кория и ІІ конен Шуменски полк се отправя към Пловдив, където провъзгласява Съединението на България.
В деня на Съединението в Котел, обл. Сливен, се учреди организация на ВМРО. Новите членове получиха членските си карти и съвместно с представители на организацията в Сливен поднесоха венец пред паметника на Раковски.
Членове и симпатизанти на ВМРО от Добрич поднесоха цветя на паметника на Захарий Стоянов по случай Съединението на България. Те бяха предвождани от народния представител Йордан Йорданов и областния управител Красимир Кирилов.
Съединението:
На 6-ти септември България празнува Съединението на Княжество България и Източна Румелия. То става факт през есента на 1885 г. и е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).
На този ден българският народ съвсем сам извършва героичен акт, с който поправя част от несправедливостта, наложена от Великите сили през юни 1878 г.
Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.
През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват и комитетите „Единство”.
През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър I. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението, въпреки силната народна воля, начинанието е било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, както и разграничението на т.нар. Велики сили и последвалата Сръбско-Българска война, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип.
С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България на 22-и септември 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
