За четвърта поредна година във Враца се проведе среща на представители на традиционните български общности в чужбина. Инициативата е на народният представител от „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ Красимир Богданов.
В тазгодишната конференция се включиха председателят на Сдружението на председателите на общински съвети в България Делян Дамяновски, Сдружение „Просперитет Голо бърдо“, Сдружение за „Македоно-българско приятелство“, Студентско дружество „Вардар“, българи от Кавадарци – Македония, Голо бърдо – Албания, Стар Бешенов – Румънски Банат, Сдружение „Бъдеще в миналото“, НМК на ВМРО.
В началото на срещата Богданов представи информация за резултатите от предишните подобни форуми: организирането на съвместни чествания, посветени на Тодор Александров; участие в конференции на Сдружението за македоно-българско приятелство в Щип и Битоля и на Българския културен клуб в Струмица; поклонение на българското военно гробище в Ново село, Струмишко; участие на българи от Сърбия, Македония и Албания в Ботевите дни; поклонение на Самуилова крепост; изработване на паметна плоча на войводата от с. Струпец, Романско Гено Димитров; гостуване на танцови състави от Кичево и Щип на фестивала „Врачанска пролет“ във Враца и на фестивала „Бели нощи“ в с. Бели извор; съвместна подготовка на отбора по кикбокс „Гладиатор“ от Щип с врачанския клуб „Арис“; участие в отбелязването на годишнината от гибелта на Васил Левски в Босилеград с рецитал на читалището от с. Оходен и представяне на филма „Ботев: От Голгота към свобода“ на режисьора Искрен Красимиров; участие на баскетболния тим на Босилеград в Ботевия турнир във Враца; финансиране на пътуването на представители на читалището от с. Бърдарски геран за участие във фестивала на банатските българи „Яко Ронков“ в Стар Бешенов, Румъния; инициатива за изработване на копие на прабългарското съкровище от Над Сент Миклош за музея в Банат; кампанията за събиране на книги за българския музикален колеж в гр. Твърдица, Молдова – събрани над 1000 тома, и гостуване на възпитаници на училището на фолклорния фестивал във Враца; срещи по проблемите на българите в Голо бърдо, Албания и съдействие за откриването на събото-неделни училища по програмата „Български език и култура зад граница“.
Делян Дамяновски информира присъстващите за досегашната си работа с българите в чужбина. За ролята на общините в установяването на контакти и побратимявания. Нужно е държавата да разграничава т.нар. нова емиграция от историческите български общности. Той сподели за контактите си с волжките българи и обеща следващата година на конференцията във Враца да присъстват и техни представители.
Георги Наков, кмет на Стар Бешенов и консул на България в Тимишоара, представи историята и положението на българите в Банат. Вече 300 години те пазят българския се език, имат свое училище и културни институции. В момента банатските българи живеят в три държави – Румъния, България и Сърбия. Проблемът е в липсата на заинтересованост на българската държава към тяхната общност. Дори в момента 42-ма жители на Стар Бешенов чакат две години за документи за българско гражданство, но решение няма. Мотивите за икономически причини за тяхното кандидатстване са абсолютно несъстоятелни, тъй като Румъния е член на ЕС и получаването на българска лична карта е въпрос на национална осъзнатост у банатските българи. Красимир Богданов внесе питане до министъра на правосъдието по този въпрос.
Хаджи Пируши, председател на Сдружение „Просперитет Голо Бърдо“, представи положението на българите в Албания. Проблемите са свързани с лошата инфраструктура, липсата на български училища, миграцията на българите в региона към големите градове. Пируши сподели идеята за откриване на български колеж в Тирана и изграждането на православен храм, който да обслужва района на Стеблево, Требище, Големо Острени и др. села в Голо бърдо.
Трайче Попов, съпредседател на Дружество „Вардар“, предложи при вписване в графа „българин“ при преброяване в съответната страна, документът да се признава за официално доказателство за български произход.
Въпреки спецификите в отделните български общности основният проблем е липсата на стратегия на държавата към българите зад граница. Не може във всеки учебник по история да е записано, че в Македония, Албания, Западните покрайнини, Банат, Бесарабия има компактни български общности, а българската държава да подлага на съмнение и да обижда националното чувство на хора, които стотици години, при изключително трудни условия с съхранили българското си име и език.
Патриотичният фронт вече внесе поправки в закона за българите, живеещи извън Република България. Народното събрание трябва час по-скоро да ги приеме, за да се облекчат условията за получаване на българско гражданство, коментира Красимир Богданов.
Гостите участваха в честванията, посветени на подвига на Христо Ботев и неговата чета. Успяха да разговарят с президента Росен Плевнелиев и председателя на парламентарната комисия за българите в чужбина Румен Йончев. Обсъдена беше идеята на следващото заседание на комисията да бъдат поканени представители на българските общности за граница, които на място да запознаят народните представители с проблемите си.
