По време на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург бе разгледана резолюция, свързана с програмата „Европа 2020“. Тя е свързана с възможностите на Европейската комисия да влага директно финансови средства в региони на ЕС, които за заплашени от бедност.
Евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки е представил писмено своето виждане как да бъде подпомогнат най-бедния район в Европейския съюз – Северозападна България.
Според него това може да стане само и единствено чрез преки инвестиции в образование, в дребен и среден бизнес и подкрепа на дребните и средни предприемачи.
Мотивите за това искане са тежката демографска катастрофа, която предизвиква липсата на работни места в тази част на България и в българската държава изобщо.
Джамбазки за пореден път е уведомил Европейския парламент и Комисия, че заради липсата на перспектива, на промишленост и на работни места за последните 20 години България е загубила повече от 2 млн. българи.
Евродепутатът определя това като най-тежката демографска катастрофа в съществуването на българската нация.
Очакваме отговор и коментар от Европейската комисия по поставения въпрос, завършва изявлението си Ангел Джамбазки.
Ето текста на внесеното становище:
Въпреки принципите за солидарност и равнопоставеност между държавите-членки и усилията на ЕС, все още съществуват региони, в които населението прогресивно обеднява. Най-бедният регион в ЕС е Северозападна България, който е изправен пред тежка демографска катастрофа, прогресивно намаляване на населението, застаряване, високи нива на безработица, ниска икономическа активност и перспектива, изключително високи нива на миграция – към други региони на България и извън страната.
За преодоляване на тези отрицателни икономически и демографски тенденции следва да бъде приет механизъм на ниво ЕС за преки инвестиции в тези райони в сферите на образованието, стимулирането на заетостта, финансовото подпомагане на малките и средни предприятия, които са гръбнака на икономиката в подобни региони.
България се нуждае от подобен механизъм, който да бъде насочен към регионалното стимулиране, защото за изминалите 25 г. от страната емигрираха 2 млн. души. Освен това българското населението прогресивно намалява, тъй като в някои региони няма икономическа перспектива и хората бягат оттам, което поставя въпросът за дезинтеграцията на тези райони от по-развитите и икономически по-стабилните такива.
Комисията и Парламента следва да имат предвид, че е необходим нов, по-активен, по-гъвкав и стабилен подход към най-бедните райони, защото те са в неравностойно положение спрямо по-развитите региони, където се съсредоточават инвестициите и политиките – национални и европейски.
