Коментар на Цветан Александров, член на ВМРО – София
Германските железници „Дойче бан“ ще започнат проучване за назначаването на международен мениджмънт на БДЖ, като перспективата е управлението на железниците да премине изцяло към немската компания. Това е съобщил транспортният министър Данаил Папазов.
За някои тази новина може да се стори спасение за холдинг БДЖ и по-конкретно дъщерните – „БДЖ – Пътнически превози“ и „БДЖ – Товарни превози“. Да, те имат тежък финансов и не само такъв, проблем – от години насам са затънали до шия в дългове и никой не търси спасение от ситуацията.
Проблемът обаче не е, че не могат да се погасят кредитите и просрочените дългове. Проблемът е държавната политика спрямо БДЖ и че управляващите просто не искат да спасят държавната компания.
Куп безродни политикани нямат интерес. Правителства наред поддържат железницата в будна кома, защото просто това им помага да развиват своите лобита в автомобилния транспорт, например. И по-важното – не ги интересува Холдинг БДЖ. Той е просто придатък към държавата, една даденост. Правителството „Х“ идва на власт, наследява го, поддържа комата криво-ляво и накрая го предава на следващото. А междувременно „оздравявайки“ и „реформирайки“, източват стотици милиони с години, с помощта на разни нагаждачи под тях в йерархията. Това се е превърнало в професия и начин за трупане на богатства за висшите ръководни длъжности в холдинга, които винаги са на разположение на въпросните „политици“ – били те министър-председатели или министри на транспорта.
Каква е идеята зад предложението от българска страна „Дойче бан“ да управлява БДЖ? Много проста и същевременно логична. Българското правителство ще се отърве от една голяма отговорност. Вместо да търси начин задлъжнелите дъщерни компании да намалят и дори приключат със задлъженията, след което да работят на печалба, то просто ще се отърве от тази тежест. Тежестта да мисли за спасяването на нашето. И утре, когато ДБ поеме управлението на холдинга няма да се налага то (което и да бъде) да се черви пред въпроси защо са нужни съкращения, продаване на подвижен състав или защо частни превозвачи ще увеличават пазарния си дял в страната и ще возят все по-крупни и важни товари например.
Колко прекрасно! Министър Папазов ще подари на „Дойче Бан“ ключа към овладяването на българския жп транспорт в услуга на дъщерното си предприятие „ДБ Шенкер рейл България”. Третият по големина жп превозвач на товарни превози в България, притежаващ 12-процентов пазарен дял.
Може да не съм прав, но представете си следната ситуация. Идва ръководство, изпратено от ДБ, да управлява БДЖ. На територията на България работи товарният превозвач на ДБ, който от няколко години се опитва да завладее товарните жп превози не само на българска територия, но и на Балканите. Разбира се българите сме кораво племе и родните частни товарни превозвачи успешно устояват на натиска. Засега. И сега – каква според вас ще е политиката на БДЖ, когато ще ги управляват лица от чужда държавна компания? Колко абсурдно звучи само – Германската държавна железница ще управлява, реформира и развива българската държавна железница!? На всичкото отгоре, докато в страната работи дъщерната ѝ компания за товарни превози – „ДБ Шенкер рейл България”!? Някак си изглежда противоречиво, нелепо, нелогично…
Би било смехотворно, но това е нашата железница и за нас е повече тъжно.
Нима в Родината ни няма специалисти, които да изправят на крака 126-годишната компания, една от най-старите в света и една от малкото, несменяли името от създаването си. Компания, която винаги е била сред първите най-развити в Европа – 101 години от съществуването си процъфтява непрестанно и с бързи темпове, без значение от това дали страната е във война, криза или мир, независимо от епохата – княжество, царство, народна република.
Нима ги няма специалистите, които допреди години са развивали железницата и са я поддържали на високо ниво, въпреки факта, че е било по времето на онзи мракобесен политически строй?
Нима и днес ги няма кадърните и образовани служители, радетели за развиването на държавната железница?
Нима ги няма младите, които всяка година завършват в транспортните факултети със специалности към жп транспорта?
Има ги! Всички тях ги има!
Ако го имаше и политическото желание нещо наистина да се промени и развива в БДЖ, щяхте да ги видите.
Ако някой от министрите на прехода вместо да беше решил да убива БДЖ в услуга на собствените и тези на съдружниците си автомобилни превозвачи (пътнически и товарни), беше предприел политика на развитие, нещата вероятно щяха да са други.
Само че в историята няма „ако“!
За Българските държавни железници не просто беше спрян възходът – той бе преобърнат в движение назад, с разпад ден по ден.
Предприятието е разделено на няколко фирми (НКЖИ, БДЖ-ПП, БДЖ-ТП), довчерашни колеги са изкуствено настроени едни срещу други, условията и за пътници/клиенти и за служители са все по-лоши. Положението сякаш е безнадеждно… Но не е! България има собствените сили и кадрови капацитет да се справи.
Уви, обаче на министъра, посочен от ДПС, му омръзна бремето и смята да се отърве от неудобните въпроси заедно с отговорността за държавната железница.
Да ни е честито новото васалничество! Нека другите се развиват на нашия гръб. Май сме свикнали. Нищо, че псуваме тихо вкъщи срещу това.
Мазохизмът ни може би е станал характерна българска черта…
