Битовата престъпност наистина стана битова. Веднъж – защото засяга битовите ни условия и ежедневието ни; втори път – защото стана трайна част от бита на българите, от начина ни на живот.
Така живеем. Заплашвани с резачка, бити някъде в Хасковско. След това пък някъде в Балкана един убит заради бой между цигани и българи. Това са дните на българите – отново и отново.
По това ще познаем дали новият кабинет е успешен – ако направи нещо видимо за предпазването на обикновените българи от тази напаст. Защото голямата политика си личи по малките неща.
Една от формациите, подкрепящи този кабинет – Патриотичният фронт, вече постави това условие и заговори за ефективно видеонаблюдение в селата. Патриотите от години предупреждават, че престъпността в селата, в малките населени места става непоносима.
Най-глупавото, което можем да направим като общество, е да се скараме как да наричаме тази престъпност: циганска, нециганска, дребна или едра… Просто отидете и попитайте хората в селата как ще я нарекат!
Тези хора ще ви разкажат истории за страх, за безперспективност и за отчаяние. На този фон днес политиците се занимават с големи приказки. А ДПС говори за евроатлантизъм. Като са такива евроатлантици, не могат ли да възпитат в същите евроатлантически ценности и своите основни гласоподаватели – хората в гетата? Не може ли ДПС, която все повече се домогва до гласовете на тези хора, да започне и да ги учи, да ги вразумява?
Или ДПС само ще им плаща за гласовете? А за всичко останало ще плащат хора като баба Мавруда, която лежи пребита в болница?
Сега е времето да се показва решителност. Новият български кабинет няма вече накъде да отлага, ножът е до кокал. Не само по отношение не престъпността, но и в правосъдие, здравеопазване, какво ли още не. Достатъчно е само да споменем енергетиката.
Всичко това обаче са големи теми, където е нужно да се мисли дълго, да се действа решително, да не се отстъпва и да се носи отговорност. А по въпроса с битовата престъпност се иска просто… институциите да си свършат работата.
И хората ще го оценят. Дори само да понамали циганията, новият кабинет ще остане с добро в историята. За съжаление, ние българите вече сме принудени да се радваме на малко. Нищо друго не ни остава.
Справянето с престъпността ще бъде дълъг процес, но трябва да се види началото му. Опитът вече показа, че когато жандармерията се появи в малките населени места, спокойствието там започва да се връща. Затова все по-малко полицаи трбва да има в канцелариите, а все повече – именно по улиците. Наскоро за това напомни и българският евродепутат Ангел Джамбазки.
Ако и този път няма реални резултати по отношение на пресъпността, тези хора, които днес се бранят поединично срещу набезите на крадци, утре може да се нападнат заедно своите управници.
А гневът на народа винаги е справедлив.
