Коментар на проф. Петър Иванов, заместник-председател на Центъра за демографска политика.
Известно е, че образованието е най-важният фактор за социалното развитие и просперитета на една страна. От образованието започва всичко. Следователно, то трябва да е обект на изключителен интерес на властта и да е първи приоритет за всички политици и управляващи. За съжаление, дълги години у нас върху системата на образованието се упражняваха най-различни персони – ментарджии, агенти на Държавна сигурност, политически тарикати, бивши боксьори, даже и баджанак на Христо Бисеров. Те изумиха целокупния народ с простотиите си и извършиха много поразии в образованието по разни „седенки” и заседания.
Сега начело на МОН е жена от Варна със сериозен логопедичен дефект, който по принцип я прави неподходяща за системата на образованието, тъй като нейният веларен ротацизъм е заразителен; тя категорично не може да бъде пълноценен учител (за министър – не знам), а публичните ѝ изяви (преподаване, речи и др.) крият опасности за подрастващите, които слушат.
При словоохотливата образователна министърка се наблюдава още и особена захлупваща хипербулия; тя постоянно „произвежда” странни инициативи, които се затискат и задушават една друга, после постоянно се оправдава, че „е станало недоразумение” и т.н. Клисарова започна мандата си със скандала за отпадането от обучението по литература на най-обичаните български автори – Вазов, Ботев, Димов, Вапцаров и др. – и ред класически произведения (например, „Под игото”, Ботевите „Елегия” и „Борба”, „Вяра” на Вапцаров и др.) Излезе от скандала като приписа вината на ГЕРБ, въпреки че в идеята се виждаше дългата ръка на ДПС.
Подобен резил се завихри за публикуваните в сайта на МОН на учебни програми за ХІ и ХІІ клас, в които не се предвиждаше обучение по история. Министърката пак се оправда с недоразумение и нарочи други за виновни, даже триумфира с култово изказване в смисъл, че „колкото по-зрели са децата, толкова по-добре разбират историята”. Апропо, на Клисарова би трябвало да ѝ е известно, че детската възраст все пак приключва с пубертета, после следват юношество и младост. Дванадесетокласниците определено не са деца. На тази възраст повечето девойки от циганския етнос отдавна са родили по две-три циганчета и вече вземат детски.
Клисарова почти разплака народа от умиление с естетическия си вкус, постулирайки „Трябва да има униформи, това прави учениците красиви!” Фактът, че униформите трябва са четири (две летни и две зимни) и трябва да се плащат, избягна от полезрението на високопоставената естетка. По едно време тя се захвана с дистанционното образование, после – с т.нар. „дуално образование”. Това стана тъкмо по времето, когато компетентни международни институции обявиха България за най-неграмотната и най-неинтелигентната страна в Европа. В този контекст да искаш да намалиш учебните дни от пет на два, за да се учи през останалите три стругарство и шлосерство, което едва ли ще е нужно на всички ученици, си е чиста комунистическа глупост от времената на соца. Това начинание ще увеличи неграмотността; то не отчита и обстоятелството, че български заводи няма, те отдавна са нарязани на скрап и изнесени от приближени на властта крадци.
По повод на неграмотността русокосата дама авторитетно се произнесе, че трябвало „малко да засилим граматиката и може би малко да я опростим”. Аз лично не мога да си представя съчетаването на засилване с опростяване. Тази инициатива за граматиката сполучливо се осъществява обаче на самия сайт на образователното министерство, пълен с неграмотни писаници. Например, в публикуваната там Стратегия за висшето образование има около 400 (!) правописни, пунктуационни и всякакви грешки. На случайно избраните страници 9, 19, 29 и 39 има съответно 14, 7, 10 и 7 грешки.
Вижда се ясно, че в МОН не знаят как правилно се пишат дати (пишат, например „юли, 2014”), не правя разлика между тире и дефис, на знаят къде се слага наклонена черта, къде се използват скоби, спейсовете са в пълен хаос, няма пренасяне на думите на нов ред (не ползват функцията hyphenation) и др. За съдържателния аспект на стратегията не ми се говори. Клисарова оневини констатираната от PISA неграмотност на българските ученици (и респективно некачествената ръководена от нея образователна система у нас) чрез друго култово изказване: „Децата ни не са неграмотни, те просто не са подготвени за тестовете на PISA”, което показва, че министърката въобще няма понятие от тестология и изследвания.
Не е за учудване нейната екзотична идея за матури и в детските градини на четиригодишните деца. „Четиригодишните трябва да ходят на училище. Без коментар!” – казва Клисарова. Между другото, за тази матура е усвоена приличната за един прост детски тест сума от 150 000 лева. Сега се готвели тестове за петгодишните деца, после за шестгодишните деца и т.н. Идеята за детска матура също разбуни духовете, но министърката ни успокои, че ставало въпрос за изпълнение на правителствената стратегия за обучение през целия живот. Значи да очакваме мероприятия на Клисарова и за бебетата и децата от 1 до 3 години. После тестове за 70-годишните, за 71-годишните и т.н., въобще – златна мина за някои „наши специалисти”.
Хиперактивната министърка поиска да се въведе целодневно обучение на децата до VІІІ клас. Обяви, че се въвежда „задължителна избираема подготовка по майчин език”, тоест, изучаване на турски език, говори се и за арабски език. Покрай всичко останало презентира и специален робот, който можел да спасява при земетресение. Разхожда се по света, ходи даже в Сингапур да проучва образованието там и да въведе у нас челния сингапурски опит, без да ѝ минава през ума, че обстоятелствата в България, най-бедната страна в Европа, и в Сингапур, най-богатата държава в света, са коренно различни. Пробва да прокара тъпата идея университетите да имат външни настоятелства, президенти и вицепрезиденти, като в Габон. Сега оглежда делегираните бюджети, мандатността на директорите, държавните поръчки и т.н. Какво ли ни чака?
Клисарова много иска всички ние, българите, да се преструваме, че нашите училища, подобно на сингапурските, дават образование, а това, с много малки изключения, не е така. Истината е друга. Качеството на образователната ни система (Quality of the educational system) е в трагично състояние, по този критерий ние паднахме от 81-во място през 2008 г. на 98-мо място през 2012 г. и сме най-зле в цяла Европа.
Според Центъра за демографска политика (bgdemography.eu) Топ 10 на безобразията в образованието у нас изглежда така:
1. България е първа по неграмотност в ЕС, според ЕК 41% от учениците ни не са напълно грамотни;
2. Интелигентността на нацията рязко намалява, по IQ ние вече сме след Монголия, Казахстан и др.;
3. Цели 38% от българчетата не завършват започнатото си образование, много въобще не са учили;
4. У нас няма равен старт, равни права и равни възможности в образованието;
5. Висшето образоване е комерсиализирано в безумна степен, агенти на ДС са ректори и министри;
6. В България работи индустрия за фалшиви дипломи, има пазар на научни степени и звания;
7. НАОА продължава да открива ненужни университети, произвеждаме ненужни „специалисти”;
8. Съществува доказана корупция в държавното финансиране на научни изследвания;
9. Задължават се родителите да предоставят 4-годишните си деца в детски заведения;
10. Най-бедната и най-неграмотната в ЕС страна постоянно и рязко увеличава студентските такси.
В целия този контекст явно се изисква много голяма фантазия, за да видим някакви свестни политики и добри практики в сегашното гротескно управление на образованието и науката. Очевидно е, че там са нужни съвсем други хора.
