Празникът, възхваляващ делото на народните будители, е удачен повод за размисъл. На този ден всеки българин има възможността да сподели своята национална гордост, своята признателност към храбрите ни предци, към саможертвите в името на Родината, а най-важното е да се поклони пред дейците, възраждали националния дух, стремеж към образование и книжовност.
Културната традиция на България е градена през последните 13 века, а наш дълг е да я съхраним и развиваме. Всепризната е отговорността на българския народ към редица постижения – от кирилицата до българското фолклорно творчество, изправящо на крака и изпълващо с възхищение публика на седемте континента.
Призивът „Българийо, събуди се“ оглася страната както в дни на протести, така и в дни на поклонение, защото това е нещото, което пречи на българския народ да се изправи гордо и да устои на вътрешния и външен натиск, на обезличаването, на потискането.
Не, българи, не можем да сведем глава, само защото това ще ни предпази. Ако Кирил и Методий, Паисий, Петър Берон, Ботев, Вазов и Левски, Тодор Александров, Славейков и Яворов бяха избрали спокойния живот, в който приоритет е тяхното лично благо, то България нямаше да пребъде.
Да се събудим днес, да поемем отговорност за прогреса на страната си, да се отдадем на националната кауза, не за друго – а за да ни има и утре на географската, политическата, историческата, етническата, културна и морална карта.
България над всичко!
