Коментар на Христо Иванов, член на Младежката организация на ВМРО – София
27 ноември е една дата в българската история, която е оставила както огромна черна диря чрез диктата от Ньой, битуваща и днес в умовете и сърцата на българите, така и не една причина за гордост: от раждането на генерал-лейтенант Михаил Савов, генерал-лейтенант Руси Русев, Иван Багрянов и други българи, дали живота си за светлото бъдеще на Отечеството, до блестящата победа на българските капитани, които спечелват войната срещу сръбските генерали, спасявайки българското Съединение.
На 27 ноември 1885 година Българската армия за пореден път доказва на целия свят, че когато всичко опира до войската, тя е в състояние да направи чудеса в името на Отечеството.
На 27 ноември 1885 година българските войници в битката при Пирот, предвождани от своите наскоро завършили руските военни академии млади офицери, с морално остарялото за времето си въоръжение успяват да надвият изключително превъзхождащата ги в съотношение 7:1 сръбска войска. В следствие на тази битка българската войска влиза триумфално в Пирот, където на 28 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград – граф Рудолф фон Кевенхюлер, пристига с настояване до княз Александър I Батенберг да се прекрати по-нататъшно настъпление.
Битката при Сливница от 27 ноември е бойното кръщене на младата Българска армия, тъй като Сръбско-българската война е първата война, в която участва българската войска след Освобождението.
27 ноември – денят, в който българската войска отвоюва Съединението на Отечеството си, след това се отбелязва като Ден на победите на българската армия, наричан също така „малък Гергьовден“.
До 27 ноември 1919 година, в която Ньойският диктат „откъсва крилете“ на българската държава, на този ден е честван Денят на победите на Българската армия – тази армия, която отвоюва Съединението, паралелно с Деня на храбростта на българската армия, празнуван на 6 май.
Този Ньойски диктат откъсва от Отечеството ни напоени с българска кръв земи, разкъсва родна, жива плът, откъсва майки от децата им, кара мъжете да плачат. Ньойският диктат отнема и Деня на победите на Българската армия.
Денят на победите на тази Българска армия, която чрез телата си по време на Шипченската епопея извоюва своето Освобождение.
Денят на победите на Българската армия, която единствена в света никога не е губила флаг, въпреки че е участвала във всяка вражеска война.
Денят на победите на Българската армия, благодарение на която нито един музей в света не може да се похвали, че притежава българско бойно знаме.
Денят на победите на Българската армия, която поставя началото на българската държава в боевете при Онгъла, изтласквайки ромеите на юг.
Денят на победите на Българската армия, която през 718 година, предвождана от хан Тервел, спря мащабното нашествие на арабите към Европа.
Денят на победите на Българската армия, която на 13 март 1913 година, по време на Балканската война, под командването на ген. Георги Вазов, превзе „непревземаемата“ Одринска крепост.
Денят на победите на Българската армия, която през Дойранската епопея, тази еманация на храбростта, част от всички учебници по военна история, печели победа, която прилича повече на история от античната митология, отколкото на битка; победа, чиято статистиката от близо 70 000 убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи казва много, но не всичко.
Денят на победите на Българската армия, която никога не е предавала Отечеството си, въпреки множеството предателства на българските политици.
Днес е Денят на победите на Българската армия, това е ден за гордост, ден за почест и поклон пред Нейно Величество – Българската армия!
