Деян Стайков е роден на 21.09.1977 год. в град Русе. Завършил с отличен успех Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, специалност история. Вече дванадесет години работи като учител по „История и цивилизация“ и „География“ в ОУ „Любен Каравелов” в град Русе. Деян е един от успешните млади учители, които с труда си ежедневно доказват, че професията не е изгубила своя смисъл. През учебната 2015-2016 год. неговата ученичка Ева Тодорова Тодорова зае първо място на републиканската олимпиадата по история и цивилизация.
Преди осем години съвместно с РУО, Регионалния исторически музей и ВМРО-Русе става инициатор и учредител на обучението по СИП „Русезнание“ в русенските училища. Тази година е награден с приз „Учител на годината“ на специална церемония в Община Русе. Деян разказва как избра именно професията учител, както и за трудностите, които ежедневно среща в своята работа.
– Защо избра да станеш учител?
– Като малък не съм си мечтал да стана учител, просто обожавах историята и четях всичко което ми попадне на историческа тематика. Постепенно увлечението ми се превърна и амбиция да уча история, а впоследствие и да стана учител. Мислех си, че няма по-лесно нещо от това да си учител, но съм грешал много. Доста хора си мислят, че няма нещо по-лесно от това да бъдеш учител, но не е така. Първо трябва да си намериш работа, което, вярвайте ми, коства доста време и нерви, а след това и да се докажеш. Това обаче не става само с ходене на работа, а с много труд. След труда вече идва и признанието, и успеха.
– Какви перспективи имат младите учители, които сега започват своя професионален път? Какъв е твоят съвет към тях?
– Перспектива има винаги, стига да я търсиш. Съветвам младите учители на първо място да бъдат упорити. Ботев го е казал „учителят трябва да е упорит като магаре и телесно здрав като битолски просяк”. Сега някои биха казали, че лесно се работи с „добър материал”, както в моето училище, ала вярвайте ми, колкото е по добър материала, толкова повече трябва да работиш, за да го доразвиваш.
– Мнението ти за новия закон и за новите учебни програми по история?
– Новият закон за училищното образование влезе в сила на 1 август тази година. Законът създаде само едно – хаос. Невъзможното е прилагането на нещо ново с такива ускорени темпове. Увеличи се бумащината и писарската ни дейност. Понякога се отделя до два-три часа от работното време именно в това, а не мисля, че учителят трябва да бъде чиновник. Той трябва да бъде творец. Колкото до новите програми, имах възможност да се запозная с тях още преди доста време. От една страна са добри, но от друга – не. В 5-и клас децата се затрудняват от старата история. В 6-и клас се изучава средновековна история, от нея 50% е българската, 50% е общата. За мен незаслужено се пренебрегва средновековната история на България. В 7-и клас пък се изучва възрожденска, нова и най-нова българска история. Тук вече е добре, още повече, че се увеличи и норматива от 51 часа годишно на 72 часа. В гимназиален етап най-лошото е, че в 11-и и 12-и клас не е предвидено да се изучва история.
– Какви са предизвикателствата пред един съвременен учител?
– Реформата, новите технологии, промяната в начина, по който сме се учили ние и децата от Z-поколението. Обаче най-голямото предизвикателство си остава професионализмът, който трябва да притежава всеки един колега.
– Твоят съвет към онези, които започват своя път сега?
– Основната задача на учителя по история е да създаде чувства на любов и преклонение пред нашия народ. Децата трябва да обичат България и аз, като историк, винаги се стремя към едно и също нещо – да пробудя поколението което обучавам. Да го пробудя към родолюбие, защото за мен България е над всичко.
