Автор: Джулия Петлева, член на младежката организация на ВМРО – Радомир
Внимание!
Добре дошли „драги“ гости! Още имате време да избягате, докато отрядите не ви заловят. Все пак помислете отново, тук не е по-добре.
Трудно е да се живее… В България животът е като разноцветно санирана комунистическа панелка в 21 век. Домоуправителят е бившата охрана на бившия първи в държавата. Със стотинките за хляб преди днес трием билети от „Лотарията“ за по-добър живот от този на съседа. Мазето е тясно за туршията и дървата едновременно, но така или иначе ключалката е разбита от поне 25 години. Градинката пред блока е безстопанствена, разни мигранти на четири лапи често опикават магнолиите, мислейки ги за свой нов дом.
Добре дошли в България, милата ни Родина. Майката на реформите и сланината… Майката на далаверите и евтината любов… Тук всичко се продава, стига само да имате чужда валута. Ако пък каналджиите ви ограбиха без да стигнете Германия, не се бойте. Складовете на лагерите са пълни със салам поне до юни.
Все пак решихте да останете поне за малко, а? Вие сте новите герои на нашия свят, но не очаквайте похвала и плюш от нас. Тук либерализмът не вирее, освен в офиса на БХК, разбира се.
Ние имаме по-големи проблеми, а вие сте просто капка в чашата на изкривената демокрация. Демокрация, в която всичко е наред докато мъртви души и забулени или брадясали глави избират „точната партия“. Но посмее ли някой да хвърли светлина върху черните списъци, всички се вдигаме и вадим прашните знамена от още по-прашните шкафове. Улиците стават наши! Смешно? Тук е така.
Тук крадецът вика „Дръжте крадеца“. Тук навсякъде си сам, но и навсякъде наблюдаван. Сякаш чумата от изминалите дни се връща за реванш. Тези, които вчера викаха „Ура“ , днес крещят „Оставка“, обувките им калят паветата на Цар Освободител, а писъците им пропукват прозорците на Народното събрание.
Вечер се връщат в малките панелки, сърдити и без глас. На всеки етаж стърчи камера, заснемаща нищетата и предаваща възхода на обществото в малкия им блок. Той ги наблюдава, Той иска да види точно това, Той е господарят им, Той държи съзнанието им, Той е богът, който търсиха вчера и който гонят днес. Защото всичко се променя, защото така трябва… Подмяната на всичко е като градушка, идва и си отива, оставяйки позор, срам и жал. Всичко е различно…
Намерихме своя нов Васил. Вместо с паметници го увековечаваме с банкноти от по 50 евро и името му върху тях. Намерихме и златната среда – за да живееш добре, или ставаш политик, или алкохолик. Дупките по улиците са големи и празни почти колкото и сърцата ни. Вчерашните москвичи са днешните БМВ-та, вчерашните мекици – днешните дюнери и така в един безкраен омагьосан кръг, търсещи изход от там, от където никой не се е върнал.
25 години по-късно, с мръсни дрехи, скъсани обувки и опърпани души, следващи преход, който умъртвява с всяко вдишване. Останахме малко, но продължаваме да се борим (поне някои). И от тук избягаха много, но вашето бягство е по-позорно. Вашата земя гори, а вие сънувате гарата в Кьолн. Затова тръгвайте, докато не изгори и последният влак.
А ние ще останем тук, гонейки вятърните мелници и мечтаещи за демокрация.
