Остър дебат се разрази в пленарната зала в Страсбург по време не последната сесия на Европейския парламент, докато се гледаше доклада за напредък в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.
Българският евродепутат Ангел Джамбазки възрази срещу редица направени спекулации и внушения в доклада. Според автора на документа Европейската комисия трябвало да изработи механизъм, включително институционален, за да регулира отношението в семейството като социална единица. Наред с това се правят и редица предложения за въвеждане на някакви по-специални критерии, които да се прилагат спрямо жените.
Заместник-председателят на ВМРО се обяви срещу доклада, изтъквайки че не е работа на европейските институции да се намесват в семейните отношения и да се опитват да ги унифицират на европейско равнище. Той изтъква, че статутът, отношенията в семейството, правата и задълженията са работа на националните законодателства. Освен това семейните отношения са строго лични – както между съпрузите, така и между родителите и децата и институциите трябва да се въздържат пряко да се месят в тях, прилагайки различни формалистични подходи.
Ангел Джамбазки заяви, че неговите и на партията му – ВМРО, виждане е в защита на традиционното семейство и на традиционните семейни отношения, а бракът е съюз, традиционна връзка между мъж и жена. Въпосите на брака, въпросите на семейството са традиционни отношения и те са регулирани от традициите. Да се налагат някакви нови модели, защото на някой някога нещо му хрумвало, е неприемливо.
Българският представител в допълнение изтъкна, че се опасява от тези либерални тенденции, които желаят да наложат собствените си виждания за това кой как да живее, без да се съобразяват с традициите и отделните национални ценности. Въобще е крайно перверзно някой от Комисията или от Парламента да ви казва как да си подредите живота със своя съпруг или с вашите деца. Това е един нов вид бюрократична маниакалност всичко да се регулира до буквата и запетайката. Семейните отношения са строго лични и колкото по-малко се намесваме в тях, толкова по-добре те се саморегулират. Положителната практиката показва, че държавата трябва да се ограничи до стимулиране на развитието на семейните отношения, а не да се опитва с натиск да ги регулира отвън.
