Интервю с евродепутат и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки за информационната медия „Топ.Новини“.
– Здравейте, господин Джамбазки. На 9 март организирате събитие под надслов „Бъдещето на Европа: Традиционализъм, ценности, патриотизъм“ – каква е неговата цел?
– Свидетели сме на разломно разместване на политическите пластове в иначе скучноватия досега балон на европейската политика. От самото създаване на Европейския парламент като институция, социалистите и т. нар. християндемократи имат мнозинство в пленарната зала на тази институция. Голяма коалиция, която крепеше тяхното съглашателство. В ЕП бе прието да не се говори за политика, да не се прави политика. По всичко личи, че на предстоящите европейските избори това ще се промени. Целта на това събитие е да представим нашето виждане за бъдещето на Европейския съюз. Ние искаме една Европа на нациите, на свободните отечества, която държи на ценностите си и не забравя цивилизационната си роля в света. Семейни ценности, национално самоопределение, национално самосъзнание, християнство и патриотизъм. Това са основите на европейската култура.
– Какви хора се очаквате да дойдат на него?
– Активните хора с гражданска позиция. Тези, които разбират, че ЕС има нужда от промяна и че тази промяна се състои в преосмислянето на днешните политики на интеграция. Ще говорим за бъдещето на Европа и на Европейския съюз като „Европа на нациите“, за нашите предложения и нашето виждане как може и трябва да се случи това.
– Това не е ли на практика откриване на предизборната Ви кампания?
– Всяка изборна кампания за всяка изборна позиция трябва да започва в момента, в който започне мандатът. През изминалите пет години многократно организирах подобни събития както в София, така и в Брюксел. Безспорно е, че политическите страсти се засилват с приближаването на изборите. Предстоящото събитие, обаче, ще събере хората, които вярват, че бъдещето на Европа е в запазването на традициите, християнските ценности и силата на националните държави. Форумът тази събота е посветен на бъдещето на Европа, а това е тема, която е на дневен ред в целия ЕС през последните няколко години.
– След като вече ВМРО е член Алианса на европейските консерватори и реформисти (АКРЕ), как виждате бъдещото ѝ в европейски контекст? (На ВМРО)
– Членството на ВМРО в Алианса на европейските консерватори и реформисти (АКРЕ) се случи естествено след изключването на ислямистката партия на Реджеп Таийп Ердоган. Смятам, че нашата организация е надежден партньор на АКРЕ. Бъдещето на ВМРО в европейския контекст в голяма степен зависи от доверието, което нашите симпатизанти ще ни гласуват. Каква е целта на ВМРО е ясно. Използване на всички инструменти на Европейския парламент, за да превърнем България в регионален лидер на Балканите. Реформа на ЕС, така че той да спазва и уважава суверенитета на страните членки.
– А на АКРЕ?
– Искрено вярвам, че през следващия мандат групата не само ще се запази, но и ще увеличи своята численост. В момента, формациите, които съставляват блока на съпротива срещу статуквото са твърде разделени. Очаквам да има голямо обединение в дясната част на политическия спектър. Категорично смятам, че групата от десни формации, която ще се консолидира в следващия Европейски парламент, ще се превърне в силна опозиция на властващата в момента коалиция между радикалните центристи и либерали от ПЕС и ЕНП.
– Няма как да не бъде зададен въпросът – съжалявате ли за коалицията си на последните евроизбори с Николай Бареков.
– Не. Това беше политическата цена, която ВМРО трябваше да плати. До ден днешен слушаме критики за тази коалиция, но е факт, че благодарение на нея получихме по-широко отразяване на програмата си, както и възможност да се опитваме да правим националноотговорна политика на европейска сцена. Това беше полезно за мен и за ВМРО. От 2014 г. до днес успяхме да постигнем истински резултати. Един от тях е гласуването в резолюция на ЕП на текст, признаващ „българска общност“ и признаването на наличие на българско малцинство на територията на Република Албания. Мога да добавя ефективната ни борба срещу двойните стандарти в Европа, съпротивата срещу пакета „Мобилност“, известен още като „Пакет Макрон“, който щеше да превърне още половин милион българи в емигранти и щеше да открадне седемнадесет процента от българския БВП, ако го бяхме проспали. В политиката няма място за съжаления, емоции и прочее. Или правиш каквото смяташ за правилно, или не участваш. Който го е страх от мечки, не ходи в гората. Всяко политическо решение има своята политическа цена. Ние платихме своята.
– Но сега и той е член на ЕКР?
– Да, колегата е член на ЕКР и това не е и няма да бъде проблем. Както казах, в политиката няма място за лични емоции и лични битки. Независимо от това, всеки от нас има различни цели и приоритети. Налице е лична статистика на всеки един от българските представители за свършена работа в рамките на настоящия мандат. Нашите избиратели сами могат да проверят активността на всеки един от нас в защитаването на националните интереси. Тези данни са публични и могат да бъдат лесно намерени.
– Не е ли национализмът несъвместим с Европейския съюз и Обединена Европа?
– Национализмът и националното самоопределение и националното самосъзнание са това, което е изградило днешна Европа. Защитата на традиционните ценности може да спаси европейската цивилизация от либерал-фашизма на розовите талибани. Освен това е важно как дефинираме национализма. Национализмът е родолюбие. Десните формации често биват набеждавани в популизъм. Но нима икономическият протекционизъм на Меркел и Макрон не е именно национален популизъм, прикрит зад псевдолиберален целофан?
– Как ще се явят „Обединени патриоти“ на изборите? Заедно, поотделно, в нова конфигурация?
– Моето желание и политическата логика задължават коалицията „Обединени патриоти“ да се явим заедно на предстоящите европейски избори. Убеден съм, че това е и желанието на нашите избиратели. Има много начини, по които да се реши кой къде да бъде в листата. Няма нужда да разваляме коалицията заради лични амбиции, дрязги и неприязън.
Например – свободни вътрешни избори. Какво по-разумно, по-представително, по-демократично подреждане на листата може да има от едни вътрешни избори? Смятам, че трябва да уважим националния девиз, прочее заимстван от Кралство Белгия, а именно – „Съединението прави силата“.
– Възможна ли е коалиция с други партии? Чуват се слухове за СДС или Петър Москов?
– Най-важното в едни европейски избори е виждането за бъдещето на Европа. Всичко останало трябва да бъде на заден план. Относно слуховете – само времето ще покаже. Доктор Москов е смислен, доказан, десен човек, политик с ясна и последователна биография и политически позиции, човек, който може много да даде на нашата кауза.
– Какво свършихте лично Вие като евродепутат? Кое смятате за най-големия си успех?
– Отговорът на този въпрос е на страницата на ЕП. Признаването на българското малцинство в Албания. Това е политически успех, който ще надживее всеки един от нас и ще остане в историята. Естествено няма как да не спомена и участието на другите български представители в ЕП. Всеки положи усилие да събира гласове в групата си и успехът е налице. Истинско доказателство, че съединението прави силата и че националният ни интерес не бива да търпи партийни интереси.
Следващата цел разбира се е признаването на българското малцинство в Косово. През този мандат на ЕП, в т. ч. и в контекста на българското председателство на Съвета на ЕС, България доказа себе си като регионален лидер. Върнахме тезата за интеграцията на Западните балкани в ЕС. В крайна сметка това е и смисълът на членството ни – задаване на дневния ред в региона чрез позицията си на страна членка.
Работя активно и в борбата срещу двойните стандарти, които Европа се опитва да наложи. Българите сме еврооптимисти, макар и напоследък да ставаме изкупителна жетва на френските и немски интереси. В момента водим битка срещу така наречения план „Макрон“, който цели да фалира българския транспортен бранш и да остави безработни хиляди български шофьори. Пакет „Мобилност“ е красноречив пример за налагането на интересите на коалицията Меркел-Макрон над страните от Източна Европа. И пак се връщам към темата за нуждата от промяна на начина на функциониране на ЕС в момента, който ако не бъде променен, ще доведе до неговия разпад.
– А за най-големия си провал?
– Пропуснатите теми, пропуснатите доклади. Може би неуспехът ми да задържа двамата ни европейски представители в една национална делегация в рамките на групата на Европейските консерватори и реформисти. Със сигурност щяхме да бъдем много по-полезни на българските граждани, ако бяхме успели да работим заедно, но уви, в този мандат тичахме на един крак. Здраве да е, човек се учи, докато е жив.
– Орбан или Макрон?
– Винаги България и българския интерес. От тези двамата – еднозначно Орбан. Еманюел Макрон е политически, светогледен и социален противник на мен, моята организация, а бих се осмелил да кажа и на България. Неговата политика на социален либерализъм – от една страна, и войнстващ икономически протекционизъм – от друга, са вредни за бъдещето на ЕС и ролята на страните от Източна Европа в него.
Виктор Орбан е негов антипод. Ако Макрон е олицетворение на бъдеще, което не съществува, то Орбан олицетворява най-добрите традиции на европейската цивилизация – семейните ценности, християнството, патриотизма и националния суверенитет. Естествено, нашата визия се доближава до тази на унгарския премиер.
Разбира се, това не бива да означава безрезервна и сляпа подкрепа. Като български патриот, изкушен от темата Македония, мога да окачествя подкрепата на Орбан към Никола Груевски като тежка политическа грешка. Не бива да забравяме това. Виждането ни за бъдещето на Европа, обаче, е еднакво.
Затова – Орбан пред Макрон, но България е над всичко.
