Коалицията на ВМРО с „България без цензура” се бори за национално силна и социално справедлива България. Под това заглавие е публикуваното в изданието на ВМРО „България“ интервю със заместник-председателя на партията Ангел Джамбазки.
Господин Джамбазки, има ли в страната етническо напрежение?
Не. Има само политическа реторика на тази тема от няколко седмици насам. Има опити на протурски и неконституционни партии като ДПС или партията на Касим Дал, която е част от т.нар. Реформаторски блок, да ползват предизборно страховете на своите избиратели, поставяйки теми като „майчини езици” и обичайни предизборни провокации.
За съжаление, има и опит на „Атака” да навакса загубената си популярност. А я загуби заради това, че на практика подкрепя правителството на БСП и ДПС.
Така че се разиграва фарс от страна на парламентарните партии и лицемерие от страна на Реформаторския блок.
В този фарс участват и ГЕРБ, и БСП. И двете големи партии се възползват: ГЕРБ – за да понаплюе управляващите, а БСП – за да се поразграничи предизборно от ДПС. Самата ДПС и настоящите им партньори от „Атака” пък пробваха да стегнат своите. Това им се налага, защото идат евроизборите.
Щеше да е банален партиен театър, ако не беше игра с огъня.
Казвате „лицемерие от страна на Реформаторския блок”. Защо?
Да, тук идва редът да отговарят и господата от Реформаторския блок, в чийто редици е партията на Касим Дал и Корман Исмаилов. Тя не крие подкрепата си от и към турския премиер Ердоган.
На практика, чрез Дал и Исмаилов, Реформаторският блок е в коалиция с неоосманиста Ердоган. Целта на тази коалиция е ясна – Ердоган организира и направлява гласовете на изселниците в Турция за избори в България – страшно опасна практика.
При гласуването в Турция партията на Дал е втора политическа сила – разбира се, след ДПС. Двете антибългарски, етнически и противоконституционни партии са две лица на едно и също опасно явление – турска неосманистка инвазия в България. В момента играят и „македонски“ политически вариант – и в левицата, и в десницата да има по една турска партия. БСП е с ДПС, а РБ и ГЕРБ – с Касим Дал. Така реално турските интереси винаги ще са гарантирани в управлението на България. Същите тези хора в Реформаторския блок се изживяват като морален стожер и обвинител.
Защото участваха в протестите…
Не беше ли Костов този, който предложи конвенцията за националните малцинства и който заяви от трибуната на Народното събрание, че погребва българския национализъм? Не беше ли Радан Кънев този, който подкрепи гей парада в София? Както се вижда – страшно „консервативна“ и „дясна“ политическа позиция, напълно в духа на „традиционните семейни ценности“. Не беше ли Меглена Кунева преговарящият, който прие да затвори блокове в АЕЦ „Козлодуй”? А не беше ли г-жа Кунева, по цитат от г-н Костов, някаква птица, дето нещо снасяше ли, мътеше ли в неговото гнезденце? Не беше ли Касим Дал заместник-председател на ДПС поне 15 години, та сега е тръгнал да се прави на демократ и реформатор?
Страшно лицемерие и двоен стандарт – тук подскачат със студентите по площадите и подкрепят окупацията на СУ, но мълчат и свиват уши, когато коалиционният им партньор Ердоган брутално размаза с танкове, водни струи и куршуми просветските студентски протести в Цариград и Анкара.
Посещението на турския външен министър Ахмед Давутоглу у нас преди седмици като че ли беше добронамерено. Или?
Погледнете само – седмиците между годишнината от обесването на Левски и националния празник 3-ти март не бяха седмици на национална памет, а на турска пропаганда. Започна се с театралното слово на скандалния Хюсеин Хафъзов за някой си Ахмед Давутоглу от село Искра или Иглика, за да се стигне до провокативни изказвания на самия скандален вътрешен министър на Турция Ахмед Давутоглу.
Посещението на последния може да бъде определено единствено като съзнателна провокация в самото навечерие на 3-ти март.
Няма как иначе да си обясним факта, че дълго отлаганото и пазено в тайна посещение на неоосманския идеолог Давутоглу дойде тъкмо в дните преди националния ни празник.
Но какво беше толкова скандалното в посещението на Давутоглу?
Давутоглу поиска България да направи още за правата на турците у нас. Пита се какво още? Вече имаме две турски партии – макар и противоконституционни. Поехме вина за Възродителния процес – макар да нямаме вина. Поехме вина с безумна, безсмислена национално предателска декларация, предложена от ДСБ и гласувана от ГЕРБ и ДПС.
Обещавахме подкрепа за турското членство в Европейския съюз – макар нито българите да го искат, нито Турция да е европейска държава. Самоопределящите се като турци у нас имат всички възможни права.
Но всичко това явно не стига на Давутоглу и той заяви в София, че турският език бил автентичен у нас също както българския. На практика Давутоглу иска признаване на фактическо двуезичие у нас. Думите му идват в контекста на чувствителната тема за предизборната агитация на турски, която външният министър на Турция нарече „естествено право”.
Давутоглу започва да говори и за мюсюлмански фондации и техните имоти у нас. Това пък е на фона на съдебните домогвания на Главното мюфтийство до паметници на културата, които накараха страната да настръхне.
Виждате, че Давутоглу и подопечните му партии у нас трасират пътя на фактическото разделение на България.
И ако Давутоглу действително вярва, че сме „приятели, съседи и съюзници”, както заяви, ще трябва да покаже, че Турция наистина гледа на Балканите като на европейски регион, а не като на бивша своя провинция. С посещението си у нас обаче, показа обратното.
А каква е позицията на ВМРО по случая с джамията в Пловдив?
Да уточним – джамията не беше „потрошена“, както писаха много медии, бяха счупени прозорците на сладкарницата под нея.
Не приемам заклеймяването и сатанизирането на българите, които отидоха да изразят своето гражданско недоволство срещу предизвикателните претенции на Мюфтийството, зад които стои Анкара.
Още веднъж ще напомня за скандалното назначение на днешния главен мюфтия в България – именно от Ердоган.
Това е опасен прецедент. Главното мюфтийство е българска религиозна институция още от 1908 г. и трябва да се грижи за администриране на духовните потребности на нашите братя българи-мюсюлмани. Не бива да позволяваме да се превръща в политическо оръжие на неоосманистката експанзия на Ердоган и Давутоглу по българските земи.
Ние не можем да приемем оскверняваме храмовете на нашите братя мюсюлмани в България. Те са потомци на насила потурчваните българи по време на османското нашествие и робство. Но и не можем да позволим абсурдните политически претенции на Мюфтийство към различни паметници на културата.
Затова разбираме гнева на хората, но осъждаме действията на провокатори и вандали. Не можем да оправдаем насилието. Ние, българските патриоти, не сме хулигани. Българският патриот е пред всичко човек, който иска да е в полза на обществото.
Знаете, че единствено ВМРО даде възможност на българските футболни привърженици да имат свои представители на изборите – Елена Ваташка от Сдружението на привържениците беше наш граждански кандидат за народен представител, както и много други.
Именно ВМРО започна битката с неоснователните претенции на Мюфтийството към паметници на културата в цялата страна – ние започнахме протестите в Кюстендил, после в Дупница, възпротивихме се и във Враца и Добрич, бяхме рамо до рамо с Пловдив и Карлово.
А какво да кажа за Стара Загора, където именно заместник-председателят на ВМРО Кристиан Петков, заедно с колегата си в Общинския съвет Николина Горова, направиха възможното джамията да стане прекрасен музей на религиите. И сега протестираме срещу необоснованите искания тя да стане отново действаща.
Как обаче Вашият патриотизъм се вписва в коалиция с подчертано социалните послания на Николай Бареков и неговата „България без цензура”?
Това е патриотична коалиция. Да, тя е с подчертана социална насоченост. Няма как да си патриот и да не искаш преди всичко българите да живеят добре. Няма силен народ, ако е разделен от огромни социални различия.
Ние искаме едно и също с „България без цензура” – национално силна и социално справедлива България. Искаме национално единение, както каза и Росен Петров, когато обяви, че симпатизира на ВМРО. Националното единение минава и през преодоляване на крещящата бедност.
Какво следва за ВМРО в коалиция с ББЦ?
Неуморна работа на дейците на ВМРО, както досега. С тази коалиция гласът на ВМРО в парламента и в Европейския парламент ще стане много по-чуваем, нашият разумен патриотизъм ще стане незаобиколим фактор.
Ще ви дам само два примера. Именно ВМРО започна борбата с монополите през 2006 г. Години наред протестирахме без медиите да ни обърнат внимание. Събрахме дори хиляди българи пред Министерския съвет. Но темата беше табу.
Именно ние от ВМРО започнахме да говорим за демографска катастрофа. И пак дълги години темата беше табу.
Сега всички политиканстват върху демографската катастрофа и монополите, но малцина помнят, че ВМРО насочваше години наред вниманието към тези въпроси, при това с разум и с решения.
Давам Ви само два примера за това защо е важно ВМРО да обедини сили с неопетнени политически формации и да получи свои представители в българските институции, а един ден да управлява и България.
Но към коалициите винаги има подозрение.
В последния брой на „България” казахме ясно: това са условията на ВМРО, публикувахме ги навсякъде, седнахме да преговаряме с „България без цензура”. Казахме: коалиции – да, но не с всекиго и само при тези условия. Това, което сега започваме в коалиция с ББЦ, е дългосрочно начинание с най-малко три огромни достойнства.
Първо, в коалицията не участват омърсили се във властта хора – тя е единствената значима формация на политическия терен, която показва нови политици. При това е срещу статуквото въобще, срещу цялата парламентарна прослойка, срещу БСП/ДПС, но и срещу ГЕРБ.
Второ, целта е да отнемем от турската етническа и противоконституционна партия ДПС ролята на балансьор в политическия живот на България.
Трето, помиряваме националната и социалната идея – две идеи, които в хода на прехода бяха потъпквани. Обясняваше ни се, че държавата няма място в пазарната икономика и че нациите изчезват. Отминалата година на протести ни показа, че нещата съвсем не стоят така.
