На 6 декември цяла България празнува един от важните православни празници – Никулден. Денят е всенароден и се чества и в семействата, в които няма именник.
Посветен е на светеца Николай Мирликийски Чудотворец, който се почита като избавител на пленниците, покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите, но също така и на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. В образа му се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон), тъй като християните го приемат за господар на целия подводен свят – рибите и водните демони.
Свети Николай е роден през 270 г. в Патара – Ликия, Мала Азия (днес Турция). През целия си живот върши чудеса и помага на страдащите, защищава невинните, укрепява слабите със словото на истината и вярата. Умира на 6-и декември 345 г.
Според преданията именно той подхвърля 3 кесии с жълтици на разорен богаташ, който взел решение да продаде дъщерите си като робини, за да се спаси от дълговете. С дара на светеца трите девойки се омъжват щастливо.
Друга легенда за светия човек разказва как той се возел в гемия насред открито море, в която се получила пробойна. Николай Мирликийски уловил един шаран и с него запушил дупката, спасявайки живота на пътниците и своя собствен.
Традицията повелява на празничната маса да се сервират рибни ястия, най-често пълнен шаран с орехи и обреден хляб. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул. Всеки трябва да хапне риба – „На Никулден човек трябва да почопли зъби с рибя кост, макар и от боклука да я вземе“, гласи поверието.
Днес, когато българският народ е като пътуващ в пробита лодка в световното море, без надежда и без спасител, е добре да се обърнем към християнството, към вярата, която ни е спасявала неведнъж в дългогодишната ни история.
Родината ни има нужда от чудо повече от всякога. И поривът към чудото трябва да дойде от вътре, от самия народ.
Тази вечер на празничната трапеза българите трябва да се помолим на Свети Николай да ни опази от съвременното пленничество, в което сме попаднали – морално, политическо, икономическо, чуждестранно. За да я има България.
