На 20 декември се навършват 70 години от героичната саможертва на поручик Димитър Списаревски, загинал във въздушен бой над София през Втората световна война. Посмъртно повишен в чин капитан. По този повод ВМРО традиционно ще поднесе венци и цветя пред паметната плоча на героя в село Долни Пасарел. Церемонията е с начален час 12.00.Шествието на признателните сънародници на Списаревски ще тръгне от площада в центъра на селото.
Капитанът завинаги е останал в спомените на другарите си с думите, изречени много преди героичния му подвиг – „Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!“.
В интервю за радио „Фокус” капитан Петър Станков – пилот в транспортна авиогрупа – Враждебна, прави оценка на геройството на големия българин.
Г-н капитан, типично по български в последните години около смъртта на поручик Списаревски се появиха доста спекулации от страна на най-различни хора. Спекулациите са на тема, че въздушният таран, който е извършил поручик Списаревски не е бил предварително планиран, а е въпрос на пилотска грешка.
Въздушният таран на капитан Списаревски не е бил предварително планиран, но не е бил въпрос на пилотска грешка. Вижте, ситуацията е била такава, че към София са летели 150 американски самолета, бомбардировачи Б-24, които са искали да пуснат своите бомби над града. Тези бомбардировачи са били охранявани от 50 тежки двумоторни изтребителя P-38. Всичките тези самолети са идвали към София, а българите са можели да им противодействат с около 40 изтребители Месершмит 109 и 112, с които е трябвало по някакъв начин да отблъснат атаката и да попречат на бомбардировачите да пуснат бомбите си над София.
Ситуацията е била екстремална и тежка. Капитан Списаревски е изпълнил своя дълг към родината. Фактически преди да се вреже в бомбардировача и да загине, той е свалил друг самолет, измъквайки се много ловко от изтребителите, които са ги охранявали. Така той е свалил два бомбардировача.
Какво сте чували от свидетелски разкази за самата ситуация на въздушния бой?
Свидетелски разкази има от подофицера, който фактически е оцелял при тарана в самолета Б-24, Робърт Реноар. Той толкова е бил впечатлен от това, което е извършил Списаревски, че след войната идва в България, намира майката на Списаревски и й подарява всички свои отличия в знак на признателност. Това е впечатляващото, защото дори враговете признават неговия подвиг.
Има много разкази на хора, участвали във войната, които вече не са между живите. За мен може би най – впечатляващото е, че в разгара на войната е трябвало да обучават нови пилоти. Те са събирали буквално момчета от улицата и са ги пускали да летят срещу врага след много оскъдна подготовка.
Имах познат, който ми е разказвал, че него са го пуснали да лети срещу врага след два часа обучение. Той разказваше, че първия си въздушен таран е извършил след 100-150 летателни часа, което само по себе си говори за подвига на всички тези пилоти по това време.
Това ви го е разказал Ваш роднина ли?
Не, не е мой роднина, познат офицер-пилот, който е участвал във Втората световна война. За съжаление, вече не е между живите.
Как в наши дни разбираме геройството на Списаревски и пилотите тогава? Как днешните пилоти гледат на подобна постъпка?
В наши дни ситуацията е малко по-различна, разбира се. Ние с американските пилоти летим вече крило до крило и изпълняваме много съвместни задачи, но никога не пропускаме да им покажем, че с нашите умения ние сме достойни наследници на Списаревски.
А мислил ли сте Вие лично, че някога можете да изпаднете в подобна ситуация и да се наложи да вземете решение – да жертвате живота си за родината, както е направил Списаревски?
Разбира се, че съм мислил. В смисъл такъв, аз всичките тези години съм обучаван точно за това нещо – да изпълнявам бойни полети.
