Ще е много лошо, ако приемането му бъде подчинено на политически съображения и на желанието да се извлекат политически дивиденти, казва депутатът от Патриотичния фронт
Интервю на Велиана Христова, в. „Дума“
Милен Михов е роден на 4 май 1961 г. в Стара Загора. Той e дoцeнт пo иcтopия във Вeликoтъpнoвcкия yнивepcитeт oт 2007 г., където работи от 1988 г., пoмoщник-peктop, pъкoвoдител на Кaтeдpaтa пo нoвa и нaй-нoвa иcтopия нa Бългapия. Бил е общински съветник. Депутат е в 43-то Народно събрание, избран от листата на Патриотичния фронт. Зам.-председател е на комисията по образованието и науката.
„Оценките в началното училище не са репресия, а са стимул“
– Г-н Михов, вие предложихте в новия училищен закон да се запише, че 24 май е неучебен, но присъствен ден за учителите, но в просветната комисия депутатите от ГЕРБ и РБ отхвърлиха това с аргумента, че според Кодекса на труда почивните дни и официалните празници не може да са присъствени. Не се ли даде с това знак за учителите, че могат и да си почиват на най-светлия училищен празник?
– Предложението беше 24 май да бъде регламентиран като празничен и присъствен ден за училището, според мен то е в духа както на традициите, така и на нормативната база. В частта, за която се отнасяше предложението ни, се определят работните, присъствените, празничните дни в българските училища. Смисълът на тази добавка е законово да бъде регламентирано отбелязването и празнуването на 24 май не някъде, а в българското училище – вече 160 години то е било и днес е събирателното място на гражданския, на обществения, на културния живот в българските селища. Мисля, че дебатът по този въпрос не е приключен, ще продължим да разговаряме с всички колеги в парламента. Добре е да бъде записано това в закона, защото това е празник, който е определял, дефинирал, демонстрирал българската национална идентичност през вековете. Този ден е израз на почит към самите нас като хора, които носят хилядолетни традиции с несъмнени европейски измерения и с несъмнен принос в световната култура и цивилизация. Това е нашата гордост. Виждаме в последните години как 24 май се превръща в празник и на други народи, виждаме колко тържествено той се чества вече и в Русия, в Македония, а ние, които сме го дали на света, изпадаме в една ненужна меланхолия и пренебрегване. А той е знакът за българщината.
– Когато през 1991 г. се приемаше Законът за народната просвета, политическите сили постигнаха почти пълен консенсус за текстовете му. Сега ми се струва, че не е така – текстове се отхвърлят на инат, само защото са предложени от „противника“…
– Не бих казал, че има такава ярко изразена конфронтация. Напротив, мисля, че колегите в комисията по образование и наука са хора с изключителна лична ангажираност към тази тематика, независимо от политическата си принадлежност. Желанието да се изработи бързо законът, за да влезе в сила, което е наистина необходимо, поражда стремеж да се работи по-бързо. Това е разбираемо, но понякога е трудно реализуемо, защото проблемите са значими, идеите в повечето случаи не са политически, а са експертни. Има експертни различия по много въпроси – например дали в началния курс трябва да се пишат количествени оценки или само качествени. Това е въпрос не на политически, а на експертен подход, който е облечен в лична ангажираност, както казах, и това понякога прави дебата доста остър. Много лошо ще бъде, ако приемането на този закон бъде подчинено на политическата целесъобразност и на желанието да се извлекат политически дивиденти.
– За началния курс примерно вашето предложение бе да се пишат оценки от втори клас нататък и едновременно с БСП предложихте ученикът да повтаря четвъртия клас, ако не е усвоил материала. Но и това бе отхвърлено.
– Да, в това имаме сходство с БСП, докато колегите от ГЕРБ и от реформаторите са привърженици на другата идея – че в началния етап децата трябва да бъдат по-внимателно водени в процеса на обучението, а оценките и повтарянето ще пречат на този процес. Аз лично смятам, че колкото по-скоро децата се приучат, че в живота съществуват конкуренция и отговорности и че хората се оценяват по това какво са постигнали, толкова по-бързо те ще навлязат в реалния живот. В този смисъл количествената оценка няма да травмира, а ще стимулира. В никакъв случай не трябва да се прави пряка връзка между количествените оценки и стреса в училище. Оценката не бива да се възприема като наказание и това е работата на педагога – чрез оценките да създава стимул за високи постижения, а не да диференцира децата чрез оценката. Количествените оценки са един инструмент в работата с децата, те не са средство за репресия. Учителят може да напише една незаслужена петица, за да стимулира ученика и обратно – да напише една незаслужена четворка, за да му покаже, че той е направил отстъпление.
– Когато не се допуска повтаряне на ІV клас, детето, без да е усвоило материала за началния курс, попада в V клас и там вече изобщо не се справя, а просто отпада от училище. Затова най-много са отпадащите ученици именно в прогимназията.
– Имах доста срещи в различни училища, нашите предложения не са теория. Ще ви дам един пример. В община Елена, да речем, в две начални училища в две села децата са от цигански произход. Когато отидат в града да продължат своето образование, едните нямат никакви проблеми, другите показват пълна липса на базисна подготовка. Въпросът е, че на едното място работят хора, които си изпълняват задълженията, а на другото място явно тотално липсват критерии и има сериозни пропуски в педагогическата дейност. Тези деца в прогимназиалния курс са изправени пред невъзможност да продължат, защото трябва да се справят с много сложна материя без базисни познания. Механизмът за повтаряне на класа също не е репресия, а е възможност за попълване на липсващите знания и за продължаване нагоре.
– В комисията изразихте сериозните съмнения на вашата група и по отношение на замисленото финансиране на частните училища от държавата.
– Нашите съмнения са породени от два основни аргумента. Първо, това на практика е държавна помощ за частната инициатива и то е обвързано и с държавен контрол и държавна намеса в частната инициатива. Без да говорим за ляво или дясно ориентирано мислене, това все пак противоречи на ценностите за свободата на частната инициатива. Второ, ние поставяме въпроса, че ако допуснем такава държавна помощ в средното образование, то няма сериозна логика да отхвърлим подобна помощ и за частните висши училища. И ако по отношение на предучилищното и училищното образование финансовият проблем днес не е толкова голям, то във висшето образование около 20 процента от студентите се обучават в частно висше училище. Затова не можем така леко да приемем решението за подкрепа на частните детски градини и училища. Аз лично не приемам аргумента, че в частните учебни заведения се постига по-високо качество, отколкото в държавните или общинските. Приемам, че там обучението е по-луксозно, но в никакъв случай не мога да приема, че там подготовката се различава особено от тази в публичните училища.
– Вие предложихте ограничения за свободното обучение вкъщи, на което според проектозакона има право всяко дете по желание на родителите му. БСП внесе същото предложение – на обучение вкъщи, да имат право не всички деца, а само болните или пък талантливите. И това бе отхвърлено. Поголовното разрешение децата да не посещават училище не разгражда ли изобщо националната образователна система?
– Статистиката показва, че за момента обучаващите се вкъщи са почти единични случаи. Но несъмнено това трябва да бъде и регламентирано, и контролирано. Ние сме убедени, че всеки родител желае най-доброто за детето си, но в същото време сме свидетели и на отклонения, и то много съществени, от този принцип. Затова отговорността на обществото за закрилата и защитата на правата на децата трябва да бъде осигурена и чрез определени механизми на обществен контрол върху тези форми на обучение, осъществяван чрез държавните институции. Мисля, че свободната форма няма да бъде толкова широко разпространена. Гръбнакът на образователната система са държавните и общинските училища и въпреки всички критики, мисля, че на фона на цялата икономическа и обществена криза у нас те са един остров, който продължава да съществува и да се развива. Училището у нас работи на едно добро ниво в сравнение с това, което виждаме в Европа и по света.
– Това, че основното образование се намалява с една година, създава ли риск от закриване на училища в малките селища, които губят цял випуск деца и финансирането за тях?
– Да, има прогнози и статистики, които показват, че би могло някои училища да бъдат закрити. Но аз мисля, че въпросът може да бъде уреден с една активна политика на МОН, защото тези училища, които са застрашени чрез отпадането на осмия клас от основното образование, ще могат да се трансформират и да обучават и в първия гимназиален курс до Х клас. Моята идея е тези, които сега обучават деца в VІІІ клас, да могат да запазят този клас, стига да има деца в района. Според мен – въпрос не толкова на законодателна уредба, колкото на оперативно ръководство на системата. Законът няма да може да реши всички проблеми на образованието, той трябва да бъде съпътстван с активна политика от страна на министерството, с изработването на държавните стандарти и преди всичко – с по-добро финансиране на системата и постигане на средноевропейските стандарти за поне 6% от БВП за образованието. Има ли ги тези три елемента, това ще даде възможност на българското образование да върви с по-бързи крачки напред.
