Приемам мотивите на кметовете на кметства и кметските наместници искащи връщане на старите изборни условия и ще внеса промяна в Закон за Административно-териториалното устройство през мандата на 44-тото Народно събрание.
Това заяви заместник-председателят на ВМРО доц. Милен Михов във връзка с искането на Сдружението на кметовете на кметства и кметските наместници от област Велико Търново да се намали прагът от 350 души по постоянен адрес в населено място, за да избират свой кмет.
Така села с по-малко от това ограничение жители няма да имат право самостоятелно да избират кмет, а ще се управляват от назначени управници.
Преди дни от Сдружението изпратиха писмо до председателите на партиите в коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО“, с което питат какво е тяхното виждане по темата и настояват за законодателни промени.
Исканията и мотивите за тях бяха обсъдени на среща между доц. Милен Михов и председателя на Сдружението на кметовете на кметства и кметските наместници от област Велико Търново Христо Христов. Според сдружението прагът за образуване на кметство неоснователно е бил вдигнат от 100 на 350 души по постоянен адрес. Основните мотиви – икономии и демографска картина, според която „в много населени места ще трябва да се насрочат избори за кмет на кметство, без там да живеят и половината от този брой избиратели“ са абсолютно неприложими.
Мотивът за икономии може напълно да бъде игнориран, като необоснован и нереален. Във всяко едно населено място при провеждане на местни избори се организира секция и комисия за избор на кмет на община и общински съвет. В тази връзка разходите са свързани единствено с разпечатването на допълнителна бюлетина за кмет на населено място, аргументират се от сдружението.
Те не приемат определението „шепа хора“ за жителите на по-малките населени места и твърдят, че могат да предоставят и демографски данни, с които да подкрепят исканията си.
Смятам, че хората и в по-малките населени места трябва да имат правото сами да изберат своя кмет, а граница от 350 души наистина е висока, коментира доц. Михов.
Според него сме свидетели на поредното противоречие от страна на т.нар. големи партии, защото от една страна след референдума всички изведнъж станаха „за“ мажоритарни избори, а от друга – ограничават правото на хората именно на мажоритарен избор, какъвто е кметския, и им назначават управници.
Да се говори за икономия на средства днес, когато държавата ще изхарчи милиони за машинки за гласуване, без гаранции за сигурността на вота, е несъстоятелно, категоричен е Милен Михов.
