Текст на Теодор Бординяшки, ВМРО – Бургас
„Борисов спаси магистрала Хемус от военни колони“, „Борисов се накара на генералния щаб“, „Борисов се скара на началник щаба“.
Четейки тези редове, за пореден път се убедих в каква невероятна страна живеем. Вождът-премиер-слънце-генерал Борисов се скарал на висшите военни, че дори и на баш шефа им – самият началник генерален щаб на някогашната ни могъща армия. В нормалните държави това „каране“ едва ли ще се случи, но у нас е нещо нормално. За съжаление.
Жадният за шоу български народ (но умиращ от беднотия, бичуван от битова престъпност) прочете новината и продължи битката за оцеляване. Не посмя да се замисли защо министър Ненчев – поредното недоразумения във властта, но за сметка на това земеделец-страшилище (все пак е боравил с кирка в трудови войски), не защити честта на генералитета. Все пак горепосоченото лице одобри изнасянето на досиетата на военното разузнаване, едва ли му е до войската сега, има важни задачи – избор на нов самолет, на комисионни… Все важни за Родината дела.
Абстрахирайки се от липсата на военен министър, следва да помислим върху думите на прескъпия ни премиер. „Накарал се“ бил на началник щаба! Разсъждавайки върху словата борисови, си мисля „просто още един неподготвен политик“, но фокусирайки се върху генералите ми става наистина мъчно – все пак хора с военно училище, академии, завършили у нас, на изток и на запад, господа, градили кариера в институция – стожер на държавата ни, знаещи и можещи, учили (вероятно) и предмет „военна история“. Може би тази дисциплина е пропусната – ако бяха присъствали на лекции или поне малко чели, щяха да постъпят като истински генерали – да хвърлят оставки, да протестират, да покажат, че все още ги има офицерите, но уви…. няма ги.
