* Всеки ден ме изпраща на работа с целувка и ми казва „Обичам те“
* Не харча излишни пари за чанти и обувки, предпочитам да ги давам за книги
* Сутрин ми трябват 2 часа, за да се приготвя за работа
* Майсторка съм на гювеча и мусаката, правя и превъзходни сладкиши
* Още ме боли от смъртта на мама, всяка вещ вкъщи ми напомня за нея
Интервю на д-р Султанка Петрова за Петър Митрев, вестник „Галерия“
Д-р Султанка Петрова е магистър по социални дейности и мениджмънт на професионалното развитие. Придобива квалификация за държавен здравен инспектор, завършва и социална педагогика в Софийския университет. Член е на ръководството на ВМРО, председател на женската организация на партията и депутат от групата на „Патриотичния фронт“ в 43-тото Народно събрание. В момента е заместник-министър на труда и социалната политика.
– Госпожо Петрова, Вие сте сред най-стилните жени в политиката. Как избирате тоалетите си?
– Благодаря ви за оценката! Според мен всяка жена, която уважава себе си, колкото и да е ангажирана, трябва да се грижи за външния си вид. Това е уважение и към хората, с които се срещам. Не робувам на модерното и скъпото, а на елегантното и удобното. Имам собствен стил на обличане. Най-важното за мен е да се чувствам комфортно. Предпочитам български марки. Има изключително голям избор на български стоки.
– Голям ли е гардеробът Ви в къщи – колко вида обувки и чанти имате?
– Винаги подбирам внимателно дрехи, обувки и чанти. Гардеробът ми е нито голям, нито малък. Важното е, че намирам това, което ми е нужно. Аз съм жена, която обича красивото, стилното и елегантното.
– На жените в политиката се носи славата, че пръскат хиляди левове за тоалети и чанти. Коя е най-високата сума, която сте давали за такива неща?
– Повечето неща, които избирам – рокля, костюм, чанта, обувки, са родно производство. Не обичам да купувам скъпи дрехи, предпочитам да харча разумно – да отделя средства за нова книга, да отида на концерт, театър…
– Сутрин колко време Ви отнема да се приготвите за работа?
– Обичам да ставам рано и винаги да си осигурявам достатъчно време спокойно да се приготвя за работа, което ми отнема около 2 часа.
– Какъв режим на хранене имате?
– Специален хранителен режим нямам. Хапвам от всичко по малко. Обичам пресни плодове и зеленчуци, салати, сирене и супи. Единственото, на което не мога да устоя, е шоколадът – обожавам го!
– Умеете ли да готвите?
– Майстор съм на български традиционни ястия – сарми, мусака, гювеч. Правя превъзходни сладкиши. За съжаление не ми остава много време да се вихря в кухнята. Имам създадена рецепта от мен за торта „Сузи“ – много е лесна, бърза и вкусна! Всички я обожаваме.
– Как си почивате след работа, имате ли хоби?
– За съжаление времето за почивка е много малко. Релаксирам чрез любимите ми занимания. Най-голямото ми щастие е моето семейство. Обичам да пътувам и да се наслаждавам на красотите на българската природа. Обичам да слушам българска народна музика и да чета книги, но и за това вече нямам много време.
– Някога допитвали ли сте се до врачки?
– Допитвам се единствено до собствената си интуиция.
– Вие сте вярващ човек. В какви моменти се молите на Бога?
– Да, вярваща съм. Ходя на църква, почитам всички църковни празници. Старая се да помагам на хората и да бъда добра, толерантна и справедлива. Моите молитви винаги са за здраве на семейството ми, близките ми и на всички българи.
– Какво си спомняте от детството?
– Детството ми беше изпълнено с веселие, безгрижност и щастливи мигове. Завърших средното си образование в моя роден град Ямбол. Най-яркият ми спомен от моето детство е спортната гимнастика. Спортувах активно единадесет години, участвала съм в много състезания. Спортът ми даде много – да бъда борбена, да не се отказвам, да работя в колектив с хора, които са всеотдайни, упорити, на които можеш да разчиташ в трудни моменти. Така намерих и истинските си приятели – добри, толерантни, хора, на които мога да разчитам и които могат да разчитат винаги на мен.
– За какво най-много Ви се караха родителите?
– Много се натоварвах със спорта. Когато си активен спортист, често ти се налага да спазваш хранителен режим, което те не одобряваха.
– С каква рокля бяхте облечена на абитуриентския си бал?
– Бях облечена с дълга елегантна рокля в нежен кремав цвят. Това е един от най-звездните мигове за всеки човек.
– Как се запознахте със съпруга си?
– Съпругът ми се казва Петю. Като студенти често в почивните дни посещавахме с приятели дискотека „Цветан Спасов“ в Студентския град. Запознахме се там. През 80-те години на миналия век я наричаха „семейната дискотека“. Имаше легенда, че като се запознаят младежите там, после създават щастливо семейство.
– Кой е най-милият жест, който е правил той за Вас?
– Със съпруга ми си споделяме отговорностите както във всяко семейство. Благодарна съм, че той винаги ме е подкрепял в моите начинания. Много малко мъже биха се лишили от присъствието на съпругата си у дома. Той никога не прояви нетърпимост, а напротив – винаги е с уважение и разбиране към моята работа и ангажираност. Достатъчно е, че всяка сутрин ме изпраща на работа с целувка и думите „Обичам те!“. Това ми стига!
– Романтичен човек ли е, как Ви предложи брак?
– Не е романтик, а реалист. Предложи ми брак както всички момчета през онези години. Традиционно, нищо по-различно от това.
– Дъщеря Ви израства по време на прехода. Кои бяха най-големите Ви страхове, свързани с нея?
– Моето семейство винаги се е градило на обич, толерантност и доверие. Ние сме нормално съвременно българско семейство. Дъщеря ни Мария израсна по време на прехода, но връзката, която имахме и която имаме и днес помежду ни, е здрава и неразривна. Научих я от малка да споделя ежедневието си с мен, нямахме тайни. Всяка вечер имахме „час за мама“, в който коментирахме и обсъждахме събитията от отминалия ден. Никога не съм споделяла, но един от най-трудните периоди в живота ми са първите шест месеца, когато замина да учи в чужбина. Чувахме се по 1-2 пъти на ден, но и днес си спомням думите ѝ: „Мамо, най-много ми липсват минутите с теб“. Да, дадох много обич, но и много получавам. Аз съм щастлива майка. Гордея се с моята дъщеря!
– Вече имате внучета. Неприятно ли Ви е, като ви казват „бабо“?
– Мария има свое семейство. Заедно с моя зет Филип много се обичат. Те ни дариха с две умни и чаровни внучета – Петър и Теодор. Толкова е хубаво да имаш внуци и още повече, когато започнат да ти казват „бабо“. Най-прекрасното е, когато ми кажат: „Бабо, обичам те! Кога ще ни вземеш пак?“. Това чувам най-често от тях.
– Преди няколко години почина майка Ви. Успяхте ли да притъпите болката от загубата ѝ?
– Казват, че времето лекува. За съжаление при мен това не се случва. Не, не мога да приема, да свикна, да преглътна тази загуба. Липсва ми. Трудно говоря за нея.
– В какви моменти си спомняте за нея?
– Един честен, трудолюбив, скромен и отговорен човек. Когато се прибирам у дома в Ямбол, всичко, до което се докосна, ми връща спомените за мама. Нейната чашка, с която пиеше вода, лъжичка и виличка – всичко! Но Бог реши така…
– Кои бяха последните думи, които си казахте?
– Беше вечерта на 02.12.2014 г. Трябваше да влезе в болница. Казах ѝ, че много я обичам и че сутринта рано тръгвам за Ямбол. Тя се съгласи. Каза, че ме обича и ще отиде в болницата. Сутринта в 6 ч. ми се обадиха, че е починала. Животът е един миг! Мир на праха ѝ!
– За какво най-много съжалявате в живота си?
– За нищо не съжалявам. Всичко, което правя, е с търпение, обич и уважение. Имам прекрасно семейство и това ми стига!
– Кога за последно плакахте и защо?
– Плача, когато се сблъсквам с несправедливостта, бедността, завистта и злобата. Искам да помогна, доколкото ми стигат силите, на хората, които имат нужда от помощ и подкрепа. Това съм приела като моя мисия. Толкова много хора се нуждаят от грижа, съвет, информация, добра дума, дори пари за лекарства. Винаги се старая да помагам.
– Кои са илюзиите, с които се разделихте през годините?
– Отдавна се разделих с илюзиите. Днес съм здраво стъпила на земята и имам собствени правила, принципи и очаквания. Важно е да въведеш ред в живота си – да помагаш, подкрепяш, даряваш.
С Красимир Каракачанов на 50-годишнината му
– От доста време се занимавате с политика. Какво ви отне тя?
– Да прекарвам повече време с прекрасните ми внуци и семейството, да пътувам, да ходя на театър и кино.
– А въобще кой Ви вкара във ВМРО? Защо навремето не избрахте да се включите в СДС, БСП или НДСВ например?
– На пръв поглед малко случайно влязох в политиката, но както знаете, случайни неща няма. През целия ми съзнателен живот се занимавам с дейности, чиято цел е да решат проблемите на хората. Моите усилия винаги са насочени към подпомагане на нуждаещите се: възрастни хора, деца, хора с увреждания и др. Конкретно връзката ми с ВМРО-БНД стана благодарение на мой близък приятел, наследник на фамилията на Панайот Волов (Слави Волов) – голям българин и патриот!
– Как виждате живота си след политиката?
– Никога не се главозамайвам. Аз съм една от всички! Всеки, който ме познава, знае за мен, моите ценности, морал и отговорност. След политиката ще имам време за мен и моето семейство. Ще отделям повече време за децата и внуците. България има бъдеще и това са нашите деца! Всички заедно, обединени, можем да възродим България!
БЛИЦ
Кое е любимото ви питие?
Водата.
Какво закусвате сутрин?
Плод.
В колко часа си лягате?
23 ч.
Любими певци?
Лили Иванова и Валя Балканска.
Коя е последната книга, която прочетохте?
„Забравени герои“.
Любим актьор и актриса?
Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова.
На кой филм сте плакали?
„Хубава жена“.
Каква кола карате?
Нямам кола.
Какво са за вас парите?
Средство да си осигурим нормален живот, а също и възможност да помагам на приятели, близки и познати.
Ако можехте с магическа пръчка да промените нещо в България, какво щеше да е то?
Нихилизмът и страхът на хората. Трябва да се отървем от злобата и завистта. Най-важно е всички да се почувстваме отговорни за бъдещето на България и да осъзнаем, че сме част от една общност, от едно цяло, че сме зависими един от друг и само заедно можем да променим страната към по-добро.
С дамите от ВМРО – тържество по повод Трифон Зарезан
