Д-р Юлия Тонкова е педиатър и общопрактикуващ лекар в Градската поликлиника във Велико Търново. Има защитена специалност „Детски болести“,“ Обща медицина“, „Хомеопатия“, „Здравна просвета“ и „Здравен мениджмънт“. От 2017 г. е председател на женската структура на ВМРО в старата столица. Семейна е, има син, снаха и две внучки.
Ето какво споделя тя пред „ВеликоТърново.нет“:
– Д-р Тонкова, какво Ви доведе във Велико Търново?
– Във Велико Търново изкарах държавния си стаж през 1986 г. После започнах работа по заместване, след което бях назначена на постоянно място и оттогава се раздавам до край за своите пациенти. А те не са никак малко – над 2000 души обслужвам в лекарската си практика и се старая да съм максимално полезна със знания и опит на хората, които са ми гласували доверие.
– Вие сте прям човек. Винаги ли сте директна с хората?
– Винаги! Истината не може да бъде деликатна, но трябва да е поднесена правилно и в никакъв случай с груб тон. И професията ми налага да съм такава, защото пациентите са първите хора, които срещат истината „очи в очи“ . Искам да си кажа и да бъда чута и ако си говорим от уста на ухо, това няма никакъв смисъл. Елементът чуваемост, елементът грамотност на населението винаги е бил на дневен ред за мен и аз не съм щадила себе си като човек, който да ограмоти някого с нещо в сферата, в която може. Човек трябва да знае периметъра си – какво може и какво не може. За себе си съм взела решение да инвестирам времето си в здравната грамотност на хората.
– Каква е Вашата причина да подкрепяте ВМРО и да сте част от женската структура на тази организация?
– Причината да бъда част от женската организация на ВМРО е именно желанието ми свободно и спокойно да кажа това, което мисля, с надеждата повече хора да чуят от по-високата трибуна. Не съм търсила публичност, някакво политическо присъствие, а съм искала да си кажа мнението необезпокоявана така, както го чувствам, така, както го мисля. Приемам всякаква опозиция, която е мотивирана. Всяко да и всяко не при мен е мотивирано, така че… Всяка една рецепта, която се написва, може да бъде защитена в съда, така е с всяка една дума, която излиза през устата ми.
– Какви са личните Ви предизвикателства и какво е за Вас успехът?
– Смятам, че успял е този човек, който е достигнал емоционален и психически комфорт. За мен тези неща са важни, защото един човек не може да бъде щастлив, ако не е здрав. Така че физическият комфорт определя емоционалния, а емоционалният се определя от количеството средства, с които човек разполага. Относно личните предизвикателства – работим върху ограмотяването и здравето на хората, да ги научим на различни неща, които могат само да са им полезни. И аз не съм се щадила, и не съм се хабила. Всяко едно мое първо посещение в дома на новородено е около час – час и половина от личното ми време, за да мога да покажа, да кажа, да науча майката на най-важните неща. Важно е да се знае, че ограмотяването на населението има етапност, която започва от семейството, минава през училището и накрая стига до средата, в която човек живее и работи. Защото грамотността не е само умението да четеш и да пишеш. Това е умението да анализираш и реализираш написаното и наученото. Трябва да поставим целите, за да можем да намерим пътищата. Въпросът е да има цел, тогава човек е провокиран да търси пътищата. А когато насъщните нужди от първа необходимост са задоволени, тогава човек е провокиран и да твори, и да надгражда духовните си потребности. Вярвам, че всеки има своя потенциал, защото той е нещо, с което човек се ражда. Обкръжаващата среда е тази, която провокира да се прояви или не този потенциал, до какъв процент реално той може да излезе наяве и да се реализира.
– Освен ограмотяването и образованието, кое друго е важно за Вас?
– Семейството! От моите родители съм научена на труд и всяка свободна минута отделям за най-близките си и за създаването на комфорт в отношенията ни, в дома ни. Мога да плета мартеници, кашпи и различни красиви неща за уюта на нашия дом. Много обичам и да пътешествам. Подбирам, според възможностите, различни дестинации, посещенията на които ме обогатяват и ми помагат да релаксирам от натоварения график. Истината е, че не ми остава много време за тези дребни удоволствия, но за това пък умея да ги ценя.
– Имате две внучки. В какво бихте искала да Ви наследят и на какво ги учите?
– Едната вече се движи по моя професионален път – учи медицина, а другата е още малка, за да има подобна ориентация. На какво ги уча? Преди всичко да са добри хора, на уважение, на почтеност и честност.
