Коментар на Светлозар Янков*
Текст от рубриката „Турция разбулена“
Динамичната външнополитическа обстановка налага външната политика на Европейския съюз да бъде ежедневно анализирана и актуализирана с цел да бъде по-адекватна на създаващите се геополитически реалности. Нещо, което очевидно не се случва, освен по отношение на Русия, но както знаем, ЕС се опитва да налага ограничения и санкции на огромната държава от години.
Като цяло външната политика на ЕС не може да бъде окачествена като гъвкава и адекватна. Това подсказва и отношението на Съюза спрямо Турция и надигащия се там неоосманизъм.
Новият президент на Турция – Реджеп Тайип Ердоган, който управлява страната в качеството си на министър-председател от 2003 г. до 2014 г., не се притеснява да демонстрира агресивните си външнополитически намерения.
„Тракия е и Солун, и Ксанти, и Кърджали в България, Вардар, Скопие, Призрен в Косово, Сараево. Тракия е нашата жива история в Европа. Тя е нашият представител в този географски регион.“ Това заяви Ердоган неотдавна в предизборна реч за местните избори в Турция.
Той се обяви и за решение на Кипърския въпрос чрез създаване на две държави на острова. Това свое виждане представи по време на посещението си в турската част на разделения остров, съобщава Ройтерс.
Амбициозните геополитически планове на Ердоган и бившия външен министър на Турция, a сегашен министър-председател, Ахмед Давутоглу подклаждат неоосманизма. За това способства и икономическият напредък на страната, в резултат на което самочувствието на управляващия елит, и на нацията като цяло, нарастват значително.
„Турция – велика нация – велика сила!” – беше мотото на провелия се в Анкара конгрес на „Партия на справедливостта и развитието”, чийто лидер е Ердоган.
С оглед на това и предвид, че Ахмед Давутоглу декларира, че страната му е наследник на велика сила – Османската империя, и водещата роля на Турция в световните дела ѝ се полага, вече е очевидна тенденцията на растящ неоосманизъм по високите етажи на властта в Турция.
Неоосманизмът на Турция дръзко разкрива имперските си намерения спрямо балканските страни и най-вече спрямо България.
В книгата си „Стратегическа дълбочина” за турската външна политика Давутоглу отделя съответно място и на нашата страна. „Ние, трябва да поставим под контрол пулса (политиката) на България“, пише той. Дори споменава и няколко изказвания на турски политици, едно от които е на Кемал Ататюрк: „Този път българите няма да ги превземаме с оръжие, а с напредък и култура“.
Давутоглу казва още: „Ние сме много силна и велика държава и можем да диктуваме политиката на страните на Балканите, в Кавказ и в Близкия Изток“.
Имайки предвид, че това не са празни приказки на треторазряден политик, а извадка от книгата на днешния министър-председател на Република Турция – Ахмед Давутоглу, мълчанието на ЕС, както и на външното ни министерство е престъпно безотговорно.
Партията на справедливостта и развитието се определя като умерено ислямистка, но кой всъщност е нейният лидер и знаем ли кой управлява в Турция днес? Познаваме ли Ердоган в действителност?
Реджеп Тайип Ердоган завършва религиозно училище в Истанбул и Стопанския факултет на университета „Мармара“.
През огромната част от политическата си кариера Ердоган декларира, че в исторически и икономически аспект ислямът е единственото спасение за човечеството.
Често заявява, че приемането на страната в ЕС е приоритет за неговата партия, че ще направи реформи, които ще направят Турция по-демократична и плуралистична държава и ще я приведат в съответствие с критериите за членство в ЕС.
Практиката показва друго.
Реджеп Тайип Ердоган е съден за подстрекаване на религиозна нетърпимост. Осъден на десет месеца затвор, той излежава четири.
Многократно влиза в явно противоречие с обявената от Мустафа Кемал Ататюрк светска държавна доктрина.
Неслучайно Ердоган извършва същинска чистка в турската армия, която, както знаем, се възприема за пазител на републиканските принципи на властта в Турция.
Съмнителните дела „Ергенекон“ и „Чук“ всъщност послужиха за разправа с бивши шефове на Генералния щаб, неудобни общественици, бизнесмени, журналисти и интелектуалци.
Между 300 и 400 висши военни биват пратени в затвора, след като са обвинени в тероризъм.
Освен това в затвори са хвърлени повече от 100 журналисти, които критикуват политиката на Ердоган. Повече от половината от тях също са обвинени в тероризъм, като в такъв случай не е необходимо това да бъде доказано.
Реджеп Ердоган планува създаване на нова конституция, която ще замени тази от времето на военните и ще засили правомощията на президента.
Неговото правителство не зачита решения на съдилища от по-ниски инстанции. Партията на справедливостта и развитието прокара закон, увеличаващ правомощията на турската разузнавателна служба и влиянието над правосъдната система, като само за един ден 2 224 съдии и прокурори бяха преназначени.
Като идеолог на неоосманизма в Турция може да бъде оприличен Ахмед Давутоглу.
Той е завършил в известният ислямистки университет в Малайзия. Специализира в така наречената ислямизация на науката, което ще рече, че в науката няма нищо, което да не е казано и в Корана.
Негови изследователи казват, че ранните му трудове показват панислямска философия, която е била смекчена до известна степен с годините.
В книгата си „Стратегическа дълбочина” ясно заявява вижданията си за турската външна политика, а като се има предвид факта, че е бивш външен министър и настоящ министър-председател, той очевидно върви по стъпките на реализация на неоосманистките си убеждения.
За ислямисткия характер на властта в Турция през последните години свидетелства и създаването на специално сдружение на мюсюлманските индустриалци. Всички държавни поръчки минават през сдружението.
Финансови потоци от пари текат от няколко банки в Саудитска Арабия към Турция. Те са известни като шериатски финансови къщи. Според запознати именно чрез тях в Турция са влезли десетки милиарди долари като помощ, за да поддържат ислямистката партия на Ердоган.
Всичко това би следвало да бъде стриктно анализирано от ЕС, който да преосмисли поведението си по отношение на една страна, която става все по-агресивна в намеренията си.
Още повече, че Турция продължава със своите колосални, ненормални, а и застрашителни темпове на пресищане на въоръжените си сили с най-модерни, мощни и не само отбранителни, но и нападателни оръжия, бойни системи и военна техника.
В заключение смятам, че е опасно безотговорно европейската дипломация да си затваря услужливо очите пред опасната тенденция. Неоосманстките амбиции на управляващата политическа класа в Турция застрашават не само балканските държави, но и цяла Европа. Европа на неподготвени, не добре организирани и несинхронизирани армии. Европа без обща военна мощ, а разчитаща на НАТО, където доминират армиите на две държави – САЩ и… Турция.
Авторът е председател на ВМРО – Карлово, завършил „Дипломация и национална сигурност“, експерт по национална сигурност
