На 4 февруари 1872 г. в българския град Кукуш се ражда легенда, ражда се борец, ражда се достоен син на Отечеството. Тази дата щеше да промени историята, непримиримите щяха да бъдат поведени по пътя на освободителното дело, осеян не с лесна слава, а с трудности и гибел. Но път, който се стреми към най-висш идеал – свобода.
Водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети и Вътрешната македоно-одринска революционна организация, това е Гоце Делчев.
В предговора на едноименната си книга поетът-революционер Пейо Яворов пише:
„Хиляди образи на загинали в цветуща младост ратници греят с непомрачимия блясък на едно безпримерно себеотречение, на едно беззаветно самопожертвувание. Между тях обаче винаги ще заема първо място ликът на човека, най-добра биография комуто един ден ще бъде пространната история на македонското революционно движение отначало досега.“
Така и се случи. Личността на Делчев се превърна в знаме на освободителното движение. Остана в народната памет като Апостола на свободата на поробените българи в Македония и Одринска Тракия. Делчев е един от символите на ВМРО, събиращи и днес под знамената на 122-годишната организация стотици млади и също толкова непримирими българи, копнеещи за силна и целокупна България.
Днес – 144 г. по-късно, българите от изконното българско землище отново търсят своя обединител, своя водач, който да се бори наравно с тях за достойнство.
Поклон пред делото на героя. Поклон през завета на Делчев.
