Въвеждането на задължителното гласуване може да се определи като една малка избирателна революция, заявява в интервю за радио „Фокус” – Велико Търново народният представител и заместник -председател на ВМРО доц. Милен Михов.
Фокус: Как ще коментирате основната и най-важна промяна в българското изборно законодателство, а именно въвеждането на задължителното гласуване?
Доц. Милен Михов: На първо място трябва да кажа, че задължителното гласуване е нещо, което се споделя от по-голямата част от българското общество. За това говорят както социологическите проучвания, така и инициативата на президента за предизвикване на национален референдум по темата. Също така и една голяма подписка, която бе организирана от голяма, неполитическа, дори медийна по своя характер група граждани. Всичко това показва, че промените бяха належащи и необходими. По инициатива на ВМРО и Патриотичния фронт, както и с наши партньори в настоящето правителство, решихме да въведем тази желана от обществото промяна в избирателния кодекс. Тя е необходима за излекуването от корпоративния вот, купуването на гласове, етническото капсулиране на част от избирателите. Това може да се определи като една малка избирателна революция.
Фокус: Именно с това беше свързан и следващият ми въпрос, споделяте ли мнението, че въвеждането на задължителното гласуване ще ограничи корупционните практики у нас и ще спомогне за тяхното цялостно изкореняване?
Доц. Милен Михов: Да, точно така. Очевидно в последните години, с цял комплекс от средства, хората бяха отвратени от политиката и като крайна цел на този процес се появи отклоняването на гражданите от изборите. Породиха се апатията и убеждението, че нищо не зависи от гражданите, че всичко е предрешено и че всички фактори в обществения политически живот са „маскари”.
Необходимо е рязко увеличаване на избирателната активност. Позволете ми да припомня само две цифри – в изборите през 1990 година са участвали 91 % от имащите право да избират. На последните законодателни избори едва 43 % от избирателите отидоха до урните.Това показва, че броят на избирателите е намалял с повече от половината, а това в никакъв случай не може да бъде в полза на демокрацията и легитимните институции.
Противниците на задължителното гласуване са онези, които разчитат на ниска избирателна активност, при която с малко средства може да се гарантира купен вот, чрез икономически и финансови механизми да се осигури и корпоративен вот, както и чрез масова пропаганда и манипулации в медиите да се насочи едно избирателно тяло към даден вот.
Активността на гражданите е бариера пред всичко това.
Фокус: В този ред на мисли имаше доста мнения на ваши колеги от други парламентарни групи, че въвеждането на задължителното гласуване всъщност е нарушение на конституционните права на българите. Дали има и други прослойки в българското общество, които също споделят подобно мнение, според Вас?
Доц. Милен Михов: Аз го казах и в зала, това е проява на обществено и политическо лицемерие. Същите тези хора, които обвиняваха предложителите и всички, които гласувахме за въвеждането на задължително гласуване, подкрепиха провеждането на референдум със същия въпрос. По Закона за участие на гражданите в управлението на държавата и местната власт, член 9, е посочено, че референдуми могат да се провеждат по въпроси в компетенцията на Народното събрание. В такъв случай, в едната процедура това е конституционно, а в другата, когато имаме реалния шанс да се случи, се обявява за неконституционно.
Тук трябва да приведа и още един пример – в член 1, алинея 3 на Конституцията ясно е записано, че суверенитета принадлежи на целия народ и нито една част от него, нито партия, политическа или каквато и да била организация не може да си преписва върховенство на върху него. В този смисъл задължителното гласуване е осъществяване на този принцип на народния или националния суверенитет. В тази посока има изказвания и публикации на голяма група юристи и е достатъчно да се погледнат специализираните списания, за да се разбере ясно, че избирателното право трябва да се упражнява.
Ще дам един много прост пример – родителското право поражда една голяма група от задължения за отглеждането на деца, въпреки, че една част от гражданите разглеждат родителските права единствено като средство за получаване на помощи. А в същото време родителското право изисква да бъде упражнявана грижата за детето. И в този случай никой не може да коментира, че родителското право е правото да гледаш и възпитаваш, или да не гледаш и възпитаваш децата си.
По същия начин може да бъде разгледано и избирателното право. То не може да се разбира като право да гласуваш или не, то трябва да се упражнява. И така, както неупражняването на родителските права води до израстването на едно неподготвено, неквалифицирано и неспособно да се социализира поколение, така и неупражняването на избирателното право води до деформации в управлението на страната и нарушава обществения интерес.
Фокус: След като избирателното право и неговото задължително упражняване вече са факт, как трябва да се контролира процесът, според Вас? И дали реално трябва да има някакви санкции, които да са по-сериозни от предвижданото заличаване от изборните списъци.
Доц. Милен Михов: Припомням, че Патриотичния фронт и ВМРО предложиха, когато се откажеш да упражняваш своето избирателно право, за което поколения в човешката история са водили дори кръвопролитни битки, ти трябва да носиш своята отговорност. Припомням, че ние предложихме – това да бъде санкционирано с глоба в размер на 50 лв. или отстраняване от достъпа до социални помощи за 3 месеца. Аз мисля, че обществото има право да се отнася с онези, които не упражняват своето свещено право и по този начин влияят върху развитието и управлението на цялото общество, чрез налагането на санкции. Това е и предложението на ВМРО и ПФ, ние ще го отстояваме, но не знам дали ще постигнем съгласие по него.
