Начало Българското семейство За България през XXI в.

За България през XXI в.

През изминалата година, като заместник-министър на труда и социалната политика с ресор социалната икономика, демографската политика, корпоративната социална отговорност и планирането, се срещнах с много хора. С екипа ми посетихме много населени места, срещахме се и говорихме както с обикновените хора, така и с представителите на местната власт и на бизнеса. Идеята на тези наши обиколки е да бъде изготвени регионални политики, съобразени със спецификата на всяко едно населено място. Затова и сега представям на вниманието Ви един своеобразен отчет и коментар за свършеното, както и идеи за нещата, които трябва да се случат и зависят от всички нас, като общество, за да започнем с разрешаването на демографския проблем в милата ни родина.

Това написа в социалната мрежа д-р Султанка Петрова – заместник-министър в МТСП и председател на Националната женска организация на ВМРО. Ето какво споделя тя:

За България през XXI в.

Измина повече от една година откакто с моя екип в Министерство на труда и социалната политика стартирахме идеята си за разработване на регионални демографски политики като важна стъпка за преодоляване на демографската криза и драстичните регионални дисбаланси. В рамките на тази година посетихме областите Видин, Монтана, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Габрово, Русе, Силистра, Ямбол, Сливен. Предстоят ни още няколко такива срещи-дискусии, за да затворим кръга и да направим пълния регионален профил на България. Същевременно с това започнахме поетапно да анализираме и да правим конкретни изводи на базата на разговорите, дискусиите и анкетите, които бяха попълнени от участниците в тези срещи. Общият брой на попълнените анкети надхвърля 500, затова можем да ги приемем за представителна извадка.

В регионалните срещи-дискусии взеха участие представителите на местната власт, образователни институции, синдикати и работодатели, млади хора, граждански сдружения, т.е и профилът на анкетираните е достатъчно представителен.

От проведените срещи и попълнените анкети веднага прави впечатление слабото представяне от страна на местния бизнес. Също ясно се очерта липсата на комуникация между институциите, което е изключително притеснително. Общият ни извод е, че липсва усещане за общност, за единение и за това, че ние сме зависими едни от други. Няма как един сегмент на обществения и политически живот да върви, а другите да регресират и това да е добре.

Общото развитие на България има нужда от общите ни усилия. От това, което видяхме, изключително ни притесни скъсаната комуникация между бизнеса и местните власти, между представителите на кметските власти в една и съща община, както и на различните служби в нея. Всеки живее свой самостоятелен живот, напълно откъснат от останалите, и се прави, че не ги забелязва. Убедена съм, че е време да осъзнаем, че сме общност, едно цяло и трябва да работим заедно като екип, за да имаме успехи.

Имаше места, където в две съседни кметства не знаят с какви туристически ресурси разполагат и когато споделихме нашата идея да предлагат съвместен туристически продукт, с който да са по-конкурентноспособни, ни гледаха така, сякаш им говорим за сътрудничество с Япония, а не със съседната им община. В друг град се оказа, че местно НПО има нужда от шивашки машини, за да развива своята дейност, насочена към хора в неравностойно положение, но нямат средства да ги закупят, докато в мазето на затворената местна гимназия има такива отдавна неизползвани и вече никому нужни. Но кой да направи връзката между тези хора, които живеят в един и същи град?

В друга община представителите на бизнеса се оплакваха от острия дефицит на работна ръка като обясниха, че колкото и изгодни условия да предлагат, кадри не могат да намерят. Местните синдикати ги опонираха, че заплащането е обидно ниско и това реално е прогонило младите, квалифицирани и кадърни хора от града им. Въпреки ожесточения спор между тях, истината така и не се разбра. Това, което се разбра ясно, обаче, е, че сякаш тези хора живеят в паралелни светове, а не в една и съща община. Поведението им не е на съмишленици, които трябва да имат една основна цел – просперитета на местната общност и хората в нея.

Извън тези наши наблюдения информацията в попълнените стотици анкети ни дава много отговори. На въпроса „Какви са основните социални и демографски проблеми във Вашия район?“ изпъкват няколко отговора, които се повтарят почти навсякъде в България: ниско (обидно) заплащане на труда, оттам и липса на мотивация както за работа, така и за оставане в съответното населено място, липса на перспективи за развитие, образователни институции, които произвеждат неподготвени кадри за нуждите на местния бизнес, постоянна емиграция на млади хора, което е следствие на гореизложеното, липса на сериозни инвестиции, силно занижено качество на медицинските и социални услуги.

На въпроса „Ако зависи от Вас, кое е най-спешното нещо, което трябва да се предприеме, за да спре изселването на млади хора от Вашия район и да се повиши раждаемостта?“ тук също няколко отговора се открояват със своята повтаряемост: ускорено повишаване на доходите, развитие на професионалното обучение, откриване на ВУЗ в областта (ако няма такъв), подобряване на качеството на медицинското обслужване и социалните услуги, реновиране и подобряване на състоянието на инфраструктурата, улеснения за развитие на малкия и среден бизнес.

Разбира се, при срещите имаше и отговори, които бяха изцяло свързани с местните проблеми и условия, и те ще залегнат при разработените от нас регионални демографски мерки, които ще предоставим на областните и общински администрации в края на месец октомври.

Очевидно е, че бизнесът в страната вече страда от остър дефицит на работна ръка, а това се предвиждаше от няколко години. В момента, в който икономиката ни излезе от стагнация и започна своето развитие, бизнесът се сблъска с демографската криза, кризата в образованието, депопулацията и обезлюдяването на значителни части на страната. Странно е, че това се приема за изненадващо, след като тези процеси текат вече повече от две десетилетия. Дефицитът на работна ръка вече не е само за високо квалифицирани специалисти, но и за т.нар средни специалисти, особено в индустрията и строителството. Най-обезпокоително е, че бизнесът в момента се оплаква и от липса на ниско квалифицирана работна ръка и настоява за спешен внос на работници от трети страни, за което съдейства държавата. В това, разбира се, няма нищо лошо, светът се глобализира и вече сме свидетели на започналото глобално движение на населението. Но преди да тръгнем към внос на работна ръка, трябва да помислим за тези, които живеят в страната. За нас решаването на демографската криза минава на първо място задължително през задържане на сега живеещите тук млади хора.

Основната цел на правителството е активиране и включване на пазара на труда на неактивни лица, обезкуражени лица, които не работят, не учат и не са регистрирани в дирекции „Бюро по труда“, трайно безработни и др. Социалната интеграция на икономически неактивните лица в трудоспособна възраст и на безработните от уязвимите групи трябва да бъде наш приоритет, за да се намали рискът от бедност и социално изключване.

Да очакваме с каквито и да е мерки рязко повишаване на раждаемостта е утопично при съвременните условия и начин на мислене на хората, но ако успеем да задържим младите да живеят и да се реализират тук, то това ще бъде първата и най-решителна крачка за справяне с демографския проблем. А младите хора могат да бъдат привлечени, само ако имат финансова и социална сигурност – в населеното място, в дома, в работата и т.н. Според мен, правителството трябва да бъде подкрепено от синдикати и работодатели за предприетите вече спешни мерки за устойчиво повишаване на доходите. Реформите в образователната и здравната система трябва да продължат, да се осъвременят социалните услуги, да се въведе индивидуална оценка за всеки нуждаещ се, за да се осигури сигурност, спокойствие и справедливост за хората.

По отношение на образованието според мен трябва да се предприемат бързи мерки (някъде това вече е факт!) за въвеждането на дуално обучение, пряко обвързано с практиката и нуждите от работна ръка в съответния регион. За съжаление се натъкнахме на факти, които са притеснителни. В земеделските региони, със столетни традиции и нужда от такива кадри, се разкриват самоцелно училищни паралелки по интериорен дизайн и бизнес администрация, например. В тези региони бизнесът трябва да е активна страна, а не сърдито да гледа към държавата и да очаква тя да свърши всичко. Бизнесът ако иска добре подготвени млади работници, е необходимо да ги обучава, да ги привлича с добри заплати и социални бонуси. Образователната инфраструктура се поддържа от държавата, но бизнесът може да инвестира в материално-техническа база, съобразена с неговите специфики, да осигурява практики в собствените си предприятия и най-вече – да осигурява добре платени работни места за завършилите.

Смятам, че няма нужда от ВУЗ-ове във всеки областен или общински център и без това местата в сегашните ВУЗ-ове са повече от кандидат-студентите – оказва се, че произвеждаме безработни висшисти. Това, от което се нуждаем са професионални колежи, които да са изцяло съобразени с нуждите и спецификата на бизнеса на място, които да надграждат средното образование и да подготвят добре платени управленски и ръководни кадри.

Местните власти трябва да положат повече усилия за подпомагане и улесняване на малкия и среден бизнес, да имат отговорност към местното население, да познават добре структурата му, да предприемат мерки за подпомагане на нуждаещите се и др.

Когато говорим за демография в България, трябва да говорим за две неща: образование и доходи, чрез които да задържим младите хора тук. Дори и да имат еднодетен, или двудетен модел семействата, колкото по-голяма е кохортата на младите хора, толкова по-прогресивно ще се развива България демографски. Това не е утопично и не говорим за далечното бъдеще. Колкото и да е тежка демографската ситуация днес, тя може само в рамките на 10-15 години да се обърне в позитивна посока, но при правилното мислене и работа и обединените усилия на всички, които изграждаме българското общество – държавната власт, местните власти, бизнесът, синдикатите, образователните институции, гражданското общество.

Време е да променим фокуса, за да постигнем най-после позитивни резултати. Аз няма да се уморя да работя в тази посока, защото съм убедена в доброто бъдеще на България.

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

127 години ВМРО!

На 23 октомври 2020 г. се навършват 127 години от създаването на родолюбивата, българска, патриотична организация ВМРО.

Богданов: От нас зависи дали ще има по-строги мерки срещу коронавируса

От нас зависи дали ще има по-строги мерки. Нека да няма отново КПП-та, призова народният представител За да няма...

Смолянските родолюбци отбелязаха празника на Смолян – 108 години Освобождение

Cлeд Бepлинcĸия ĸoнгpec oт 1878 г. Смолян и Cмoлянcĸият ĸpaй ocтaвa пoд тypcĸo влaдичecтвo, нo нe и бългapcĸият дyx нa poдoпчaнинa. Чyждoтo...

Необходими са по-радикални мерки за овладяване на Ковид-19, смята д-р Поповски

Ковид-19 пациент струва между 2000 и 3000 лева на болницата Kовид-19 данните за последното денонощие са: положителни са 16,8%...

Хранителни продукти от първа необходимост раздаде д-р Петрова

Заместник-министърът на труда и социалната политика д-р Султанка Петрова се включи в раздаването на пакети с хранителни продукти от първа необходимост. Те...

Исторически момент за България – кирилицата е българска азбука

Исторически момент за България - кирилицата е българска азбука, поставила основата на славянската книжовност. Около тази формулировка се обединиха...

Нелегалната миграция ще доведе до халифат в Европа, предупреждава Джамбазки

Нелегалната миграция ще доведе до установяване на халифат в Европа. Вие, колеги от лявата част на залата, подкрепяте и продължавате да подкрепяте...

Коментари