След дълга и тежка битка тъй наречената „маймуница“ – комбинацията от латински букви и арабски цифри, с които някои потребители на дигитални услуги пишат на български – беше изолирана поне от официалните уебсайтове в интернет пространството. Оказва се обаче, че това не е единствената заплаха, която грози кирилицата, или по-точно българският й вариант, разказват дизайнерите зад първия български фестивал на типографията „Типофест“.
Един от по-слабо известните примери за руско влияние у нас е именно чуждата графична форма на кирилица, която се налага с разпространените на пазара шрифтове. Най-общо казано в нея малките (редовни) букви са умален вариант на главните, за разлика от по-разнообразната и визуално ритмична българска традиция.
„Българската кирилица е богата на знаци, но бедна на изразни форми“, пише в манифеста на инициативата „За българска кирилица“, която цели да популяризира българското графично наследство и да насърчи създаването и ползването на шрифтове с българска кирилица.
„Шрифтовете на кирилица са малко и с преобладаващо руски характер и произход. Вследствие на нашето незнание, инертност, незаинтересованост или мързел, ние се размиваме и губим своята културна идентичност.“
Стандартизацията се дължи на въведения през 1708 г. „Гражданский шрифт“ – опростен и по-близък до европейския облик на руската писменост, с който Петър I заменя съществуващите църковнославянски образци. Постепенно реформата се прехвърля от империята към по-малките държави, които ползват славянската азбука.
През 50-те години на XX в. българският художник Васил Йончев публикува две големи изследвания, които променят посоката на типографията у нас. Според тях естествената еволюция на българското писмо през вековете, в която малки и главни букви се различават подобно на тези в латиницата, е много по-четивна, естетически и функционално издържана от производните на гражданския шрифт. Започват да се правят шрифтове, в които редовните букви се издължават нагоре и надолу, а някои съвсем се видоизменят. „За българска азбука“ иска да припомни това уникално графично наследство.
Шрифтът „Аманита“ на българката Криста Радоева от изложбата в рамките на „Типофест“ „12 шрифта от цял свят“ включва образци от българската и руската кирилица
Разпространението на кирилицата е един от най-големите приноси на България към световната и славянската култура, а образът на буквите запечатва у детето още преди да може да чете. Освен да подпишат и разпространят манифеста, желаещите да спасят българските букви от изчезване могат да използват някой от по-достъпните шрифтове с българска кирилица, като например варианта на „Хелветика“ – шрифтовата фамилия Helen на компанията „ХермесСофт“.
Източник: Дневник.бг
