Пазителите на жълтите павета се загрижиха за периметъра си. Не можело там да има паметник на Самуил, твърдят фейсбук герои, популярни с либералния си поглед върху живота.
Погледът бил изцъклен, грозен бил, там не му било мястото, защо точно той, а не друг. Да се чуди човек колко специалисти в монументалното изкуство се появиха.
И всички уж говорят за художествената стойност на паметника, но зад приказките им ясно прозира иронията към националната история.
Сепнаха се: защо сега и защо на този владетел. Ами имаше 1000-годишнина, просто е. И какво по-нормално от това в центъра на днешната българска столица да има паметник на Самуил.
И също, няма нищо по-нормално от това хора от България и Македония заедно да открият този паметник. Такава покана отправи Красимир Каракачанов от ВМРО.
Вероятно поканата ще увисне и това е жалко – защото в днешно Скопие Самуил е взет на въоръжение в несекващата борба за спешно създаване на „македонска“ идентичност.
Питането обаче днес е за българската идентичност. У нас явно се множат хората, които се смеят на корените си и се срамуват от тях. Тези хора забравят, че днешните общества са изградени от национални държави, щем или не щем. И тези държави имат своя история и памет. Нещо повече, най-успешните днес държави стъпват на своята история и памет.
Дано ярките очи на Самуил дадат възможност и на родните безродници до прогледнат. България има спешна нужда от самоуважение.
Да се чуди човек коя слепота е по-трагична – слепотата на някогашните самуилови войници или слепотата на днешните многознайковци.
