Автор: Иван Николов, председател на КИЦ – Босилеград
Спомняте ли си думите на президента Александър Вучич, казани на 23 юни т.г. в Цариброд: „Ние, сърбите, обичаме българите, искрено казвам, че при нас няма нито един сърбин, който не обича българите“? Каза още, че сръбската държава по никакъв начин няма да толерира езика на омразата и действия, които водят до прояви от такъв характер.
За ония, които макар и бегло познават сръбско-българските отношения, това можеше да предизвика само горчива иронична усмивка.
Сръбската „любов“ към българите не може да се скрие. Вече десетилетия наред сръбският печат редовно излива любовта си към българските територии, културно-историческите паметници, музиката, фолклора, етнографията и какво ли не още.
На 23 август, белградското издание „Телеграф“ излезе с обширна статия според която „шопското“ население около Кюстендил, Самоков и Искърското дефиле в България, както и това в Кратово, Враня, Ниш и Пирот, „открай време“ се считало за „сръбско племе“, имало собствено национално самосъзнание, различавало се от българите и говорело на „призренско-тимошки диалект на сръбският език“!? С цялата си манипулативност в статията се спекулира, че даже българите мразели шопите, които през 1836 поискали да се присъединят към Сърбия!? И накрая се твърди, че шопската салата си била „чисто сръбска“ и произхождала от Босилеградско!?
Няколко дена по-късно същото издание публикува друга статия „Да питаме българите къде се намира откраднатият сервиз за хранене на крал Петър“, изпълнена с омраза към България, в която българите се определят като крадци на кралското имущество. В статията има обидни квалификации от типа „мръсната българска ръка“, „окупаторските войски“, „окупаторският печат“… В текста се казва, че „през 1916 година българските окупационни войски са откраднали в сандъци дизайнерския сребърен сервиз за хранене на крал Петър Караджорджевич“, който по онова време е струвал над 100 000 франка. „Всички тези предмети, които навремето са били собственост на сръбският кралски двор, днес принадлежат на българската държава“. Накрая авторът иска от България да им върне „откраднатия“ сервиз.
Това не е нищо ново за сръбският печат. Нова е само последната дата. Датата, която за кой ли пореден път показва, че сръбските журналисти са замръзнали във времето и все още оперират с пропагандните клишета от времето на Първата световна война. Извадени от времевия контекст и сложени в днешните рамки, техните писания няма как да се прочетат освен като обиден говор на омразата и неоснователни претенции към българската история и култура. „Чисто сръбската“ шопска салата от чисто българският град Босилеград е „бисерът“ на статията, с която авторът ни засмива и удивява с великосръбските си комплекси.
Да си искаш чиниите, лъжиците и вилиците на сръбският крал Петър при положение, че си окупирал изконни български територии, към които един век провеждаш чисто колониална политика, наистина е върхът на безобразието. Безобразие, което просто плаче за остър и съкрушителен отговор от българска страна.
