автор: Георги Коприщенов, ВМРО – Пазарджик
Йордановден. Луната все още огрява със своята мека светлина полите на Стара планина. Монументът на великия Христо Ботев стои гордо пред нас. Калофер не спи. Градът се подготвя за пореден път да посрещне стотици българи, които ценят родината си и нейните традиции. Площадът е жив, хората стават все повече и повече. Отвсякъде се чуват патриотични песни и името на нашата родина. „Да живее България!“ се оглася от всички страни, „българи-юнаци“ кънти в ушите ти и започваш да чувстваш как този народ, преживял толкова беди стотици години, още е жив и нищо не може да му се опре.
Калофер вече се събужда. Мъжете, прекарали цялата нощ във веселба под звуците калоферските гайди, вече навличат потурите, обличат ризите и навиват поясите. В китното българско градче, съхранило в себе си древни традиции, под съпровода на тъпаните и гайдата – този невероятен инструмент, огласящ цялата околия с медения си звук, песента „Залюбила е Василка“ оглася цял Калофер и приканва всички да се съберат пред ледените води на Тунджа и да покажат, че българският дух и традиции не умират.
Все още е тъмно, но около реката вече има стотици хора, борещи се да заемат по-предно място и да зърнат българите-юнаци, осмелили се да нагазят в светените води на Тунджа. Въпреки топлата зима, която вземаше от чара на ритуала, местните се бяха постарали да усетим типичния за януари чар на планината и поречието на реката беше бяло. Хиляди снежинки се стелеха около нас и имахме усещането, че лютата зима е във вихъра си.
Вече беше съмнало. Местните калоферци пробиваха тълпата, водени с тъпани и гайди. Смелите балканджии нагазиха във водата и запяха „Залюбила е Василка“. Ритуалът трябваше да се спази, гостите на града трябваше да изчакат местните. Нашата група, макар и по-малобройна от тях, чакаше с нетърпение да подкрепи безстрашните калоферци. Без страх нагазихме, рамо до рамо и показахме защо България винаги ще е велика. Реката гъмжеше от хора, които хванати за ръце, показваха единството на нацията. Десетки български знамена гордо се вееха над множеството. Сякаш всички се превърнаха в едно цяло, пеейки „Залюбила е Василка“.
За поредна година ние от ВМРО отново показахме, че най-ценното за един народ са неговите традиции и тяхното съхранение ни сплотява все повече и повече и ни кара да пребъдем във вековете, защото както някой някъде беше казал: „Народ, чиито мъже играят хоро в ледени води, а жените танцуват върху жарава, никога няма да загине!“
