Красимир Каракачанов, заместник-председател на Народното събрание от Патриотичния фронт, пред в. „БАНКЕРЪ“:
По магистралите след 20 години ще се движат каруци с коне и магарета и няма да достига работещо население
Държавната администрация в България се разраства и става все по-мързелива, мудна и неработеща
Абсолютно задължително е да се направи преглед на свършеното за една година в управлението
Много лесно може да се разбереш в едно населено място кой е докторът, който издава документите за инвалидност
Г-н Каракачанов, доволен ли сте от дискусията, която се проведе за демографската криза в последния работен ден на парламента?
– Не съм доволен, защото по стар навик БСП използваха дебатите, за да обвиняват правителството, че нищо не е направило, въпреки че то е от осем месеца. Вместо да се направят едни сериозни дебати, в които просто и откровено да се каже какви са истинските проблеми и какви трябва да бъдат смелите решения за преодоляването на демографската криза. А не оттук-оттам да се пипне нещо, за да се демонстрира, че се прави нещо. От тази гледна точка не съм доволен. Но съм доволен, че темата се отвори и през ноември месец правителството в лицето на вицепремиера Ивайло Калфин трябва да предложи конкретни мерки, които отново ще бъдат обсъждани детайлно в парламента.
Смятате ли, че правителството ще успее да изработи и предложи такива сериозни мерки до ноември месец? Вицепремиерът Калфин предложи изработването на национална стратегия.
– Има достатъчно време подобни мерки да бъдат набелязани, но въпросът е дали ще се започне сериозна работа по тях. Неслучайно в моето изказване по темата за демографската криза казах, че не са необходими полумерки, а много сериозни мерки, без да се съобразяваме с мнението на този или онзи европейски чиновник, или пък писъците, които могат да надават разни псевдоправозащитни организации. Защото въпросът с демографската криза е много прост и ясен. Демографска криза има сред българския етнос. При циганския етнос има бейби бум. И това се дължи на сбърканата социална политика на българските правителства през последните 25 години.
С тази социална практика, която правителствата провеждат, те стимулират циганската раждаемост – плащане на калпак, без изисквания за образование, без изисквания за грижа за децата и без контрол върху това как се дават социални помощи, без контрол за т. нар. инвалидни пенсии.
В България има 900 хил. души, които получават пари по инвалидност в различни форми. За справка – през 90-а година при 9 млн. население са били 150 хил. хората, които са получавали подобни инвалидни помощи. Докато сега при под 7 млн. население са 900 хиляди. Това показва, пък и практиката го доказва, че има страшно голямо източване на тези фондове. Има цели цигански гета, в които всички деца са астматици. В други гета всички деца са епилептици. Това е абсурд, нали! Тук става въпрос и за това, че има тотални злоупотреби в т. нар. ТЕЛК-ове, които раздават тапии за инвалидност на всеки, който си плати рушвета. А това какво означава? Две неща. Първо, източваш социалните фондове. И второ, здрави хора получават пари, а истинските инвалиди са оставени на произвола на съдбата с тези мизерни 130-140 лв., които получават.
Не е ли демографската криза функция на липсата не само на социална, а на всякаква политика на държавата през последните 25 години?
– Ами, то това е проблемът, защото какво се получава сега? Българите, които искат да са родители и да си възпитават децата, първо гледат да си завършат образованието, да си намерят работа, да се утвърдят в работата и много по-късно сключват граждански брак. Възрастта при българските семейства е около 27-28 години. Не правят повече от едно, максимум две деца, защото нито има някаква социална политика да ги поощрява и подпомага, а в същото време получават ниски доходи. От друга страна, в циганските гета е точно обратното – жена на 28 години теоретично може да е и баба вече, след като има деца, които раждат на по 13-14 години. И в същото време се дават пари на калпак, за по 7, по 8 деца държавата плаща. Водят се самотни многодетни майки с по седем-осем деца. След второто започва да получава пари за многодетна самотна майка, а продължава да ражда деца от същия мъж. Какво значи самотна многодетна майка? Абсолютно затваряне на очите по отношение на това, че парите се изсипват при циганското население. А в същото време това население няма никакви задължения и стимули да изпраща децата си на училище. Тези деца да получават някакви знания и умения, и след това да намират реализация на пазара на труда. Тази диспропорция трябва много смело и категорично да се реши, въпреки възможните писъци оттук-оттам.
Добре, но не са ли и българите, и циганите жертва на едно и също безхаберие, на една и съща липса на политики? Не може държавата четвърт век да се прави, че не забелязва, че циганите съществуват, че ги има. Ами, нормално е те да търсят всякакви начини за оцеляване – кой с крадене, кой с раждане на деца…
– Това е така. И българите, и циганите са жертва на безхаберието на държавата. Това е абсолютен факт. Но държавата знае за този проблем, най-малкото защото ние от ВМРО сме направили специален демографски институт, за 10-11 години по този въпрос сме направили десетки конференции, издавали сме книги, говорили сме в парламента, натискали сме министри… Просто не им се занимава. Това е целият проблем.
Какво трябва да се направи според Вас?
– Първо, трябва да бъде коригирана политиката в социалната област. Пак казвам – не е нормално държавата да изсипва в едно семейство с 10 деца помощи, пари за трайно безработни, за самотни майки и т. н., докато всъщност това семейство не се грижи за децата си. И тук трябва да бъде вкарано много точно и ясно определение – държавата подпомага всички български семейства без изключение до две деца. От две деца нагоре социални помощи, детски надбавки и т. н. получават семейства, в които родителите са завършили средно образование. При семейство с висше образование – специален бонус. Идеята е да се стимулира грамотната раждаемост. Защото какво се получава? Имаш демографска криза сред българското население, т.е. сред работещото население.
Идва моментът, в който няма да има кой да попълва социалните фондове със своите данъци. Защото при българите населението застарява, все повече стават пенсионерите, най-голяма е миграцията в чужбина. И в един момент се получава „болен здрав носи“. Логиката е – дайте да вдигаме пенсионната възраст. Ами, добре, сега я вдигат до 68 г. – заради демографската криза. Ами, след още 10 години до колко ще я направим? До 75? Това е просто несериозно. Това не са мерки, с които решаваш проблема. Ти замазваш положението в момента. Караш възрастните хора, на които им се полага пенсия, да работят още и още. Да, де, ама това не може да продължава безконечно. И в същото време имаш една категория от населението, която се възпроизвежда много бързо, защото чрез това печели. Ако човек направи изчисление колко пари получава едно десетчленно циганско семейство, ще види, че то получава повече, отколкото едно четиричленно работещо семейство. Това е тотална липса на справедливост. Стимулира се маргиналната раждаемост. От тази среда не излизат хора, които имат образование, нито хора, които работят.
Възпроизвежда се едно население, което ползва само и единствено социалните фондове, без да влага една стотинка в тях. Това важи за 70-75% от това население, не за всички. Затварят си очите, когато то абсолютно злоупотребява със социалните фондове като се пишат инвалиди и т.н. Здрави, прави хора карат „Мерцедес“, а се водят инвалиди. И много лесно може да се разбереш в едно населено място кой е докторът, който издава тези документи за инвалидност. Това са неща, които е въпрос на желание да бъдат спрени.
Но защо досега държавата си е затваряла очите пред тези очевадни неща?
– Защото това означава разбутване на тази система. На никой от чиновниците не му се работи. Това е първото. Държавната администрация в България се разраства. И колкото повече се разраства, тя става все по-мързелива, мудна и неработеща. Просто не ѝ се работи.
Второто нещо – политиците, които управляват, си казват: аз за четири години няма да оправя света, дай да оправя поне себе си. И не се заемат с нищо сериозно, което изисква дълготрайна политика, усилия, разправии. Няма засега министър-председател, който да е „ударил по масата“ и да е казал: „Господа, това е приоритет! Всички усилия на държавата са насочени към това! И тук ще има строги правила, ред и правилата ще се спазват!“ Това е проблемът.
Но така се получава един омагьосан кръг, от който няма излизане…
– Гордиевият възел, както се казва, трябва да бъде разсечен. А мечът е в ръцете на министър-председателя. Това е истината.
Мислите ли, че сегашният ще го разсече?
– Ами, ако не го разсече, нищо не е направил. Кел файда, че прави едни магистрали, по които след 20 години ще се движат каруци с коне и магарета, а няма да има работещо население.
Защо Патриотичният фронт непрекъснато поставя ултиматуми и заплашва с оттегляне на подкрепата за правителството?
– Тези неща, които ние отстояваме, са заложени в програмата за управление. И когато виждаме, че осем месеца те не се случват, трябва все пак да ударим камбаната. И по темата с битовата престъпност, и по темата с енергетиката, и по темата с демографската криза, и за политиката за българите в чужбина, която, между другото, е част от политиката за решаването на демографския проблем. Това са все неща, по които трябват просто по-смели действия и вземане на мерки, а не шикалкавене, въртене, сучене.
Има ли нужда от предоговаряне на споразумението в управляващата коалиция, за каквото се заговори покрай опъването на нервите между ГЕРБ и реформаторите?
– Думата коалиция не е точна, защото споразумение за управление има двустранно между ГЕРБ и Реформаторския блок, от една страна. Между ГЕРБ и АБВ, от друга. И четиристранно – между четирите партии: ГЕРБ, Реформатори, АБВ и Патриотичен фронт, за мнозинство в парламента. Вероятно предоговаряне може да се случи след местните избори, тъй като от началото на септември се влиза в предизборна кампания, което ще нажежи страстите. Мисля, че един преглед на това какво е направено за една година в управлението е абсолютно задължителен.
Красимир Каракачанов е роден на 29 март 1965 г. в Русе. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „История“. Председател на българското национално движение ВМРО (ВМРО-БНД). През 2011 г. се кандидатира за президент, но не успява да се пребори за „Дондуков“ 2. Депутат в 38-ото, 40-ото и 43-ото НС. Съпредседател на ПГ на Патриотичния фронт. Семеен, има едно дете.
