На 13 април се навършват 70 години от смъртта на Михаил Монев – Мирчо, един от респектиращите водачи на ВМОРО, а след възстановяването на организацията през 1920 година и на ВМРО. Наричан е още преживе „дипломата за специални задачи“, или „специалиста по тайните мисии“. Точно и затова името му не е така известно в историографията, въпреки че приносът му за революционната организация е огромен.
Роден е през 1881 г. в Кратово, Вардарска Македония. Последователно учи в българското педагогическо училище в Скопие, а после в Цариградската българска семинария. Става един от най-младите учители в Скопие, после в Кратово, Кочани, Куманово и други селища на Македония. Едва 16-годишен, през 1897 г. става член на ВМОРО, а на следващата година участва във Винишката афера. Арестуван и подложен на зверски изтезания от турците, младият революционер е заточен в Анадола. Няколко години по-късно е амнистиран и през 1906 г. е делегат на конгреса на ВМОРО в Скопие. След Младотурския преврат през 1906 г. се прехвърля в Цариград, където е сред основателите на Българския конституционен клуб. Михаил Монев се сближава със своя връстник Тодор Александров и става негов най-доверен човек през годините до убийството на Тодор на 31 август 1924 г. Става и негов зет. Със сестрата на Александров – Константина, създават семейство, тя го следва неотлъчно по неговия трънлив път на революционер.
Разколът
С убийствата на Борис Сарафов, Гарванов и Михаил Даев през 1906 г., извършени от Яне Сандански, се поставя началото на разкола и братоубийствата във ВМОРО. Сандански е осъден на смърт от организацията, която присъда се изпълнява чак през 1915 г. Организацията по възмездието е дело на Михаил Монев. Той изпраща писмо на Сандански – Стариот да дойде на важна среща от Роженския манастир, където живее в Неврокоп (Гоце Делчев). По пътя е пресрещнат от засада и обстрелван от 7-8 души. За негов физически убиец се сочи Андон Качарков. В съда обаче той е оправдан поради липса на доказателства. Не издава и Монев.
Войните
През Балканските войни Михаил Монев е в щаба на Трета българска армия, награждаван с орден „За храброст“. След Ньойския договор от 1919 г. Мирчо и Константина, подобно на други български революционери от Македония, се установяват в Горна Джумая. Той неотлъчно е до Тодор Александров и Иван Михайлов при възстановяването на организацията на 3 февруари 1920 година като ВМРО. През същата година жена му Константина Александрова е сред учредителките на Македонския женски съюз.
Заедно с друг революционер – учителя по музика Иван Караджов, композитора на „Тих бял Дунав“, са пунктови началници на организацията в Горна Джумая. Те изграждат и поддържат куриерски канали, екипират и въоръжават чети, които навлизат във Вардарска Македония и наказват с атентати сръбските окупатори и инквизитори на българското население. Земеделското правителство на Александър Стамболийски поема ангажимент пред сръбския крал Александър Караджорджевич да се справи и унищожи ВМРО, а Михаил Монев е в списъка с революционерите, които трябва да бъдат ликвидирани. По-късно това предателско и пораженческо отношение на Стамболийски към Македония буквално му изяжда главата.
Размирици
В началото на 20-те години болшевишка Русия насочва своето влияние към Балканите, а ВМРО им е трън в очите. През август 1923 г. Михаил Монев заминава за Москва с разузнавателна мисия. Там той се среща с Феликс Дзерджински, Карл Радек и Чичерин. Той се опитва да убеди Дзерджински Русия да се откаже от комунистически бунт в България, но безуспешно. По същото време в Москва са представители и на Македонската федеративна организация (МФО), лява фракция във ВМРО, които също се срещат с Дзерджински. Безсмисленото и трагично за населението Септемврийско въстание избухва през 1923 г. и бързо е потушено. Монев лично участва в борбата срещу комунистите в Горноджумайско. От Москва започват организация за нов въоръжен бунт в България.
През юли 1924 година Михаил Монев заминава за Виена, където има нови срещи с представители на Коминтерна. Публикуването на Майския манифест довежда до разцепването на организацията, както и до убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 година над село Попово, Мелнишко. Иван Михайлов и Михаил Монев са в основата на възмездието – на 12 септември в Горна Джумая са застреляни всички виновници за убийството на водача на ВМРО Тодор Александров. В хотел „Париж“ смъртта си намират Алеко паша, полк. Георги Атанасов и техните гавази, общо 22-ма души. Няколко дни по-късно са намерени и живи запалени в една плевня физическите убийци на Александров. Престрелките остават в историята като Горноджумайските събития.
Депутат
Въпреки че в Горна Джумая в продължение на много години Михаил Монев работи като чиновник, той е избран и за депутат от Демократическия сговор в XXI народно събрание. Определен е като официален пълномощник на ВМРО пред министерствата в София. През 1932 г. е избран като запасен член на ЦК на организацията. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. и забраната на ВМРО е арестуван от звенарите и интерниран в Лом, където живее няколко години в изолация. Михаил Монев – Мирчо умира на 63-годишна възраст на 13 април 1944 г. в Горна Джумая, днешен Благоевград.
Източник: вестник „Телеграф“
