Много често за възрастните хора в България няма кой да се погрижи. Много от тях, останали сами в малки села, отдалечени махали, крайни квартали, стават мишена на различни издевателства – кражби, грабежи, изнасилвания, измами, та дори и смърт. Това са забравените хора на България! Хора, работили и дали своя принос за родината си 40 и повече години. Традиционен модел у нас е децата да поемат грижите за своите родители, баба или дядо. Поради това много хора остават извън пазара на труда.
Това пише народният представител от Патриотичния фронт и председател на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова за в. „Труд“.
Снимка: Дома за стари хора в Кърджали
Ето целия текст:
Застаряването на българското население, увеличаването на хроничните заболявания и хората с увреждания налага да предприемем незабавни и спешни мерки за балансирано и ефективно използване на държавните ресурси за покриване на разходите за уязвимите групи от нашето общество.
През последните години наблюдаваме намаляване на общественото доверие към здравната и социална система, като непрекъснато се поставя под съмнение прозрачното изразходване на публичните средства. Една от причините според мен е липсата на координация и комуникация между институциите, липсата на електронни регистри, досиета, обмен на информация и др.
Използването на различни модели на интегрирани грижи са едни от основните предпоставки за осигуряване на спокойствие, сигурност, независимост, достъпност, качество и ефективност за нуждаещите се. Това е комплекс от концепции и подходи за подобряване и повишаване на потенциала в здравната и социалната сфера, като лечението се извършва от мултидисциплинарен екип от специалисти.
Такива грижи отдавна се прилагат във всички страни от ЕС, като добрите практики показват висока ефективност, намаляване на публичните разходи, гарантиране на сигурност и нормален, спокоен живот за хората.
При ефективна, качествена и координирана работа между извършващите здравните и социални услуги, нужни на пациента, се стига до ограничаване на разходите и грижите. В цялата програма, която се изработва индивидуално за всеки, пациентът се поставя в центъра на обслужването, като му се предоставят подходящи услуги за неговото състояние от целия спектър от грижи – лечение, рехабилитация, поддържащо лечение, промоция на здравето, профилактика и др.
В момента в България нямаме добре развита мрежа от здравни и социални услуги, като основната причина за това е липсата на координация и комуникация между МЗ и МТСП. Дори някои услуги, разделени между МТСП и АСП не се координират между тях. Липсва единен подход и законодателство, които да регламентират прилагането на интегрираните грижи. От години се изграждат електронни регистри, електронни системи, непрекъснато се говори за електронно правителство, но за съжаление при необходимост от данни и справки се установява, че те просто не функционират. Липсата на интегрирана информационна система за обмен на данни между институциите е един от основните проблеми за липсата на координация, комуникация и обмен на информация.
Нашата отговорност към възрастните хора, хората с хронични заболявания и хората с увреждания трябва да бъде обвързана с интегрираните услуги, като се осигури баланс между здравните и социалните грижи, професионално подготвени кадри, координация и комуникация между институциите и НПО. Своевременните интегрирани грижи за пациентите трябва да включват всички елементи от здравната и социалната система в зависимост индивидуалните потребности.
При ефективно и качествено използване на интегрираните услуги ще се осигури по-лесен достъп на потребителите до здравни и социални грижи, ще имат възможност да избират вид услуга и доставчик, ще се спре с дублирането на дейности, ще се подобри използването на ресурсите, като се увеличи ефективността, ще има правилно разпределение на задачите и отговорностите между екипа и др.
Анализите, които се правят от социолози за все по-застаряващото население, трябва да ни мотивират да бъдем отговорни към възрастните. Изградените отпреди 1989 г. старчески домове функционират и днес, без да са осигурени достатъчно допълнителни дългосрочни грижи, услуги в домашни условия, центрове за възрастни хора и др. Грижата за възрастните хора в България се превръща в лукс, а понякога и в невъзможна задача. Често се стига до пряко договаряне между медицински персонал или настаняване в частни социални домове, хосписи, което е свързано с високи разходи, а това се оказва непосилно за много от ползвателите.
Като дъщеря и майка заедно с моите колеги от ПГ на ПФ поемаме отговорността да разработим и представим програма за развитие на услуги за възрастните хора. Основната цел е подобряването на качеството на живот чрез предоставяне на различни форми на институционална грижа. Възрастните хора трябва да преодолеят самотата, да създават социални контакти, да използват ползотворно свободното си време.
Нужен ни е нов социален модел
Бързото и постоянно нарастване броя на възрастните хора трябва да се следи от МТСП, като се осигурят социални услуги, гарантиращи социална защита, задоволяване на материалните грижи и подобряване на жизнения стандарт. Създаването на цялостен, последователен и единен социален модел ще гарантира качеството на живот на възрастните хора.
Времето не чака! Нужни са усилия и желание да се справим. Възрастните хора трябва да получават необходимите грижи, да бъдат спокойни и сигурни. Заслужават го!
